Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 73

— Аз нямам много голяма заслуга за тези открития — каза той в отговор на похвалата на Ерик за неговите успешни разкопки, проведени наскоро в околностите на Асуан. — Вървях напосоки, като човек, който търси начин да забрави жестоките мъки, които го терзаят, и който не се интересува много от резултата, а иска да се отдаде на любимото си занимание. Останалото беше въпрос на късмет…

Като видя, че между Ерик и господин Дюрийо се бе породила взаимна симпатия, адмиралът се постара те двамата да седнат един до друг на масата, за да могат да продължат разговора си и по време на вечерята.

Когато им поднесоха кафето, лейтенантът от „Аляска“ неочаквано бе заприказван от един дребен човек с олисяла глава, когото му представиха под името Кергаридек и който направо го попита коя е родината му. Изненадан в първия момент от въпроса, Ерик отвърна, че е швед, или по-точно казано, норвежец, и че семейството му живее в околностите на Берген. После пожела да узнае повода за любопитството на господина.

— Поводът е съвсем прост — отвърна събеседникът му. — От цял час си позволявам да ви наблюдавам през масата, докато се хранехме, и си мислех, че никога досега не съм виждал толкова ясно изразен келски тип като у вас!… Трябва да ви кажа, че аз съм страстен изследовател на келтската култура!… А ето че сега за първи път ми се случва да срещна келтски тип у скандинавец! Може би тук се крие някакво безценно указание за науката и Норвегия ще трябва да се причисли към земите, посещавани от нашите галски предци!

Ерик беше готов да обясни на бресткия учен мотивите, които щяха да омаловажат ценността на неговата хипотеза, когато доктор Кергаридек се извърна, за да поднесе почитанията си на една дама, която тъкмо влизаше в салона на морския префект, и така разговорът им се прекъсна. Младият лейтенант от „Аляска“ не би се сетил повече за този случай, ако на другия ден, когато минаваха по една улица край открит пазар, Швериенкруна не му каза неочаквано, виждайки един говедар от Морбиан:

— Скъпо мое момче, ако все пак имах някакво съмнение за твоя келтски произход, тук то окончателно щеше да се разсее! Погледни до каква степен приличаш на всички тези бретонци!… И те имат матов тен на лицето, удължени черепи, кафяви очи, черни коси, а си приличате дори и по походката! Бредейорд може да си приказва каквото си иска, но ти си чистокръвен келт, можеш да бъдеш сигурен в това!

Ерик му разказа за разговора си предишната вечер с доктор Кергаридек. Швериенкруна така се въодушеви, че през целия ден не разговаря за нищо друго.

Както всички пасажери на „Аляска“, и Тюдор Браун бе получил и приел поканата на морския префект. Известно време дори всички решиха, че той ще се яви там с обикновения си костюм, тъй като се настани в лодката, която щеше да го откара на брега, със същите дрехи. Явно обаче необходимостта да свали драгоценната си шапка му се беше сторила твърде неприятна, че в момента, когато щеше да прекрачи прага на префектурата, той се обърна и си тръгна. Повече не го видяха през цялата вечер.