Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 72

Проверката продължи доста, но причината за аварията остана неизяснена. Механикът помоли да спрат в най-близкото пристанище, за да поправят помпата.

След щателна лична проверка капитан Марсилас прие това предложение. Намираха се на трийсетина мили от Брест и той даде заповед да насочат кораба към голямото френско пристанище.

13. КУРС НА ЮГОЗАПАД

На другия ден „Аляска“ влезе в Бресткия залив. За щастие аварията не беше сериозна. Инженерът, когото веднага повикаха, обеща да отстрани повредата за три дни. Следователно закъснението им нямаше да бъде сериозно и те щяха да го оправдаят до известна степен, като използуват времето да натоварят въглища — за сметка на което нямаше да спират в Гибралтар, както бяха предвидили в разписанието си. Така следващата им спирка щеше да бъде чак в Малта и щеше да намали забавянето им с двайсет и четири часа; тоест фактическото им забавяне щеше да се сведе до два дни. Впрочем в разписанието на „Аляска“ бяха включени трийсет дни за непредвидено забавяне. Така че нямаше основание за безпокойство и членовете на експедицията решиха да приемат случилото им се премеждие с философско спокойствие.

Скоро стана ясно, че неприятният инцидент щеше да се ж превърне в тържество. Само за няколко часа пристигането! на „Аляска“ се беше разчуло в целия град и тъй като хората; знаеха от вестниците целта на неговото пътуване, членовете на експедицията и на състава на шведския екипаж станаха обект на всеобщо внимание. Морският префект и кметът на Брест, началникът на пристанището и капитаните на акостиралите там кораби дойдоха да поднесат официално поздравленията си на капитан Марсилас. Поканиха на вечеря и на специално устроен за тях бал смелите изследователи, тръгнали да търсят Норденшьолд. Колкото и да не обичаха подобни светски приеми, докторът и Малариус все пак трябваше да отидат на вечерята, устроена в тяхна чест. За сметка на това Бредейорд беше във вихъра си.

Сред гостите на префекта, поканени, за да отпразнуват пристигането на офицерския състав и на екипажа на „Аляска“, имаше един висок възрастен мъж с благородно и меланхолично лице. Ерик веднага го забеляза и прочете в малко тъжния му поглед някакво топло чувство, в което той не можеше да се бе излъгал. Това беше господин Дюрийо, почетен / генерален консул, деен член на Географското дружество, добре известен със своите пътешествия в Средна Азия и в Судан. Ерик беше чел неговите публикации с голям интерес. Щом ги представиха един на друг, той се разговори с френския учен като сведущ събеседник. Впрочем колкото и естествено да е за всеки пътешественик чувството на удовлетворение от постигнатото, то не всякога е негова съдба. Случва се, когато приключенията му добият гласност, той да пожъне възхищението на обществото; не така често се случва обаче човек да чуе похвала за труда си на официален прием от добре осведомен познавач. Почтителната любознателност на младия лейтенант така силно трогна уважавания географ, че по бледите му устни затрептя усмивка.