Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 71

Впрочем това не му попречи, след като свърши обяда си, да започне да си човърка зъбите с една огромна клечка и като се облегна назад на стола си, да се обърне със следните думи към капитан Марсилас:

— Кой ден ще бъдем в Гибралтар?

— Предполагам, на 19 или на 20 — отвърна капитанът. Тюдор Браун извади един бележник от джоба си и погледна календара.

— Следователно на 22 ще бъдем в Малта, на 25 — в Александрия, а на края на месеца в Аден — сякаш каза той сам на себе си.

След това стана, изкачи се на палубата и започна да се разхожда напред и назад по най-горната задна площадка.

— Няма що, приятен спътник ни е подбрал нашият комитет! — не можа да се въздържи да не каже Марсилас.

Бредейорд тъкмо се канеше да му отговори, когато някакъв ужасен шум се разнесе горе на стълбичката и пресече думите му. Чуха се викове, кучешки лай, смесица от гласове. Всички станаха от масата и изтичаха горе на палубата.

Виновник за суматохата беше Клас, голямото гренландско куче на мастер Херсебум. Изглежда, лицето на Тюдор Браун не му беше харесало, защото след като му показало враждебността си с глухо ръмжене и го видяло да продължава да минава нагоре-надолу край него, накрая кучето се хвърлило върху краката му. Тюдор Браун измъкнал в същия миг револвера от джоба си и тъкмо се канел да стреля, когато Ото пристигнал навреме, за да му попречи и да отпрати Клас в каютата му. Последвала гореща разпра. Тюдор Браун, пребледнял от ярост или от страх, настоявал на всяка цена да пръсне черепа на кучето. Мастер Херсебум, който веднага се притекъл на помощ, възразил живо срещу подобно намерение. Пристигна капитанът и сложи край на разправията, като помоли Тюдор Браун да прибере пистолета си и нареди занапред Клас да стои вързан.

Това смешно произшествие беше единственото разнообразие през първите дни на пътуването. Малко по малко хората привикнаха към мълчанието и към странните привички на Тюдор Браун. На капитанската маса никой повече не му обръщаше внимание, сякаш изобщо не съществуваше. Всеки от пасажерите си намери занимание и развлечение. След като прекара два дни в леглото си, Малариус започна най-сетне да се храни и скоро можеше да се отдаде на безкрайните партии вист с доктора и с Бредейорд. Ерик, комуто служебните задължения отнемаха почти всичкото време, използуваше всеки свободен миг за четене.

„Аляска“ плаваше без закъснение по предначертания маршрут.

На 11 задминаха остров Оланд, на 12 прекосиха Зунд, на 13 стигнаха Скагеррак, на 14 минаха край Хелголанд, а на 15 — край Па дьо Кале.

През следващата нощ Ерик спеше в своята каюта, когато се събуди от някаква необичайна тишина и веднага разбра, че не се чува тракането на витлото. Това не го обезпокои . особено, защото на вахта беше Челквист, но той стана и излезе от любопитство да види какво се бе случило.

Главният механик рапортува, че оста на въртящата се помпа се повредила, поради което се наложило да загасят пещта. Сега „Аляска“ плаваше с платна при слаб югозападен вятър.