Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 62

3 август. — Рибарят от Хабарова напълно се съвзе от своите патила. Бе изненадан, че се намира на борда на «Вега» и на път за нос Челюскин, но скоро се примири със съдбата си. Понеже неговото знание на самоедския език можеше да ни бъде полезно, склонихме го да пътува с нас по крайбрежието на Сибир. Английски говори носово като янките, представя се за шотландец и се нарича Джони Боулс. Бил дошъл на Нова земя с руски риболовци и се настанил от дванадесет години в тези краища. Татуираното върху гърдите му име, казва, било на един негов приятел от детинство, умрял преди много време.“

— Очевидно е нашият човек! — възкликна докторът дълбоко развълнуван.

— Нали не може да има съмнение? — отвърна адвокатът. — Името, корабът, отличителните черти — всичко е налице. Дори и избрания псевдоним Джони Боулс, пък и старанието да внуши, че Патрик О’Доноган е мъртъв — как да не са преизобилни доказателствата?

И двамата замълчаха, потънали в мисли за възможните последствия от това откритие.

— Как да го търсим толкова далече? — продума най-сетне докторът.

— Явно, трудно е — отговори Бредейорд. — Но в края на краищата все значи нещо да знаем, че е жив и да знаем в коя част на света се намира! И освен това трябва да разчитаме на непредвиденото! Може би докрай ще остане на борда на „Вега“ и ще дойде да ни донесе чак в Стокхолм обясненията, които търсим! В противен случай все ще намерим рано или късно начин да се свържем с него? Пътуванията до Нова земя след експедицията на Норденшьолд ще станат по-чести. Корабостроителите говорят вече да изпращат всяка година кораби до устието на Енисей.

Край нямаха разискванията на тази тема. Двамата приятели още спореха, когато дойде Ерик от Упсала. Той също бе прочел голямата новина и, без да се бави нито миг, бе потеглил с влака. Но странно, не се радваше, а по-скоро бе обзет от тревога.

— Знаете ли от какво ме е страх сега? — каза той на доктора и на Бредейорд. — Страхувам се да не се случи някакво нещастие с „Вега“. Помислете си, че днес е 5 декември, а ръководителите на експедицията възнамеряваха преди октомври да стигнат до Беринговия проток! Ако това намерение е било осъществено, щяхме досега да знаем, защото „Вега“ щеше отдавна да е в Япония или поне в Петропавловск, в Алеутските острови, на някое пристанище в Тихия океан, откъдето бихме имали сведения за тях! Телеграмите и писмата от Иркутск косят дата 7 септември, с други думи, отпреди повече от цели три месеца не знаем какво е станало с „Вега“, значи корабът не е стигнал навреме до Беринговия проток, сполетяла го е общата участ на всички експедиции от три столетия насам, тръгнали да откриват североизточния път! Ето плачевното заключение, до което съм принуден да стигна!

— „Вега“ може би е бил принуден да се зазими сред ледовете, както допускаха и предвижданията — възрази докторът.

— Естествено, но това е най-благоприятното предположение и подобно зимуване е изложено на толкова много опасности, че е равносилно почти на корабокрушение. Във всеки случай едно нещо е неоспоримо за в бъдеще, а то е, че ако искаме да получим някога сведения за „Вега“, не ще ги имаме преди идното лято.