Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 63

— Защо така?

— Защото, ако „Вега“ не е загинал, сега е пленен от ледовете и в най-добрия случай ще може да се изтръгне от тях едва през юни или юли!

— Така е! — отговори Бредейорд.

— И какъв извод правиш ти от това съждение? — запита докторът, обезпокоен от гласа на Ерик.

— Изводът е, че не ми е възможно да чакам толкова дълго, без да съм разрешил въпроса, който за мен е от такова голямо значение!

— Какво можеш да сториш? Трябва да приемеш неизбежното! — Стига само това неизбежно да е привидно! — отвърна Ерик. — Нали писмата от арктичните морета дойдоха благополучно по пътя. Защо да не стигна аз по същия път? Ще вървя по крайбрежието на Сибир! Ще разпитвам местните хора да узная дали не са чули да се говори за кораб, претърпял корабокрушение или прикован от ледовете! Може би ще успея да намеря Норденшьолд… и Патрик О’Доноган! Един проект, който си струва да бъде опитан!

— В разгара на зимата ли?

— Защо не? Най-подходящият сезон за пътуване с шейна в северните ширини.

— Да, но ти забравяш, че още не си стигнал северните ширини и че пролетта ще те изпревари.

— Наистина — каза Ерик, принуден да признае силата на това възражение. И остана с поглед, вперен в паркета, потънал в своите мисли.

— Няма значение! — подхвана той изведнъж. — Трябва да намерим Норденшьолд, а и заедно с него Патрик О’Доноган! Ще направя всичко възможно да ги намерим… Ако зависи от мен, ще ги намерим!

Планът на Ерик беше съвсем прост. Трябваше само да се съобщи на вестниците в Стокхолм с обикновена бележка дилемата на Ерик за предполагаемата участ на „Вега“: — или е загинал, или в този момент е в плен на ледовете — заключението е, че трябва да се организира търсенето му.

Доста сбита бе обосновката и интересът към опита на Норденшьолд твърде широко познат, та младият студент от Упсала беше уверен, че въпросът ще бъде разискван горещо в научните среди. Обаче въздействието от неговата бележка надмина очакването му. Всички вестници без изключения я коментираха и одобряваха. Научните институти и дори целият народ я взеха присърце. Общественото мнение несравнимо единодушно се обяви за помощна експедиция. Организираха се комитети, откриха се подписки за подготовката й. Търговците, индустриалците, училищата, адвокатите, всички класи пожелаха да подпомогнат начинанието. Богат корабостроител предложи да обзаведе на собствени разноски кораб, който да тръгне по следите на „Вега“, и го нарече „Норденшьолд“.

Ентусиазмът непрекъснато нарастваше, колкото повече дни минаваха, без да донесат положителни новини за Норденшьолд. От края на декември сумите по подписката достигнаха вече значителна цифра. Доктор Швериенкруна и адвокатът Бредейорд стояха начело в листата с подписката от десет хиляди крони всеки. Те участвуваха в главния комитет, който бе избрал Ерик за секретар.

Действително душата на комитета беше секретарят му. Неговото усърдие, скромност, очевидна вещина по всички въпроси, които неуморно изучаваше и задълбочаваше, скоро му спечелиха най-голямо влияние. Още от първия ден не беше скрил мечтата си да вземе участие в експедицията, макар и като прост моряк. Всички чудесни идеи, които поднасяше на организацията, добиваха по-голяма тежест, защото се знаеше, че той лично е заинтересован от успеха и сам ръководеше подготвителните работи.