Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 60

11. ПИШАТ НИ ОТ „ВЕГА“

Беше декември 1887 г. Ерик току-що започваше своята двадесета година и беше издържал първия си докторат. Почти единствената грижа на учените среди в Швеция и, би могло да се каже, на целия свят, беше голямата арктическа експедиция на мореплавателя Норденшьолд. След като бе подготвил своето начинание с много пътувания из полярните области, след като бе проучил основно всички данни по въпроса, Норденшьолд още веднъж правеше опит да открие североизточния проход от Атлантика по Тихия океан, който от три столетия беше осуетявал усилията на всички морски народности.

Програмата на експедицията бе набелязана от шведския мореплавател в едно бележито писмено изложение, в което излагаше мотивите, поради които вярваше, че североизточният проход може да се ползува през лятото и надеждните начини да постигне успех в тази толкова желана географска мечта. Проникновената щедрост на двамата скандинавски корабостроители и съдействието на шведското правителство му бяха позволили да организира експедицията в такива условия, които той вярваше, че са присъщи на успеха.

На 21 юли 1878 г. Норденшьолд бе напуснал Тромсьо на борда на „Вега“, за да опита да стигне Беринговия проток по пътя на север от Русия и Сибир. Лейтенант Паландерс от шведския флот беше командир на кораба, на чийто борд заедно с началника и вдъхновителя на пътешествието се намираше цял щаб ботаници, геолози, лекари и астрономи. Специално обзаведен за експедицията по личните планове на Норденшьолд, „Вега“, беше кораб от петстотин тона, наскоро построен в Бремен и снабден с винт с машина от шестдесет конски сили. Трябваше да го съпровождат три кораба с въглища до определени пунктове на сибирския бряг. Предвидено беше всичко за кампания от две години, ако се наложеше да зимуват по маршрута. Но Норденшьолд не криеше надеждата си да стигне преди есента Беринговия проток благодарение на точно взетите мерки и надеждата му споделяше цяла Швеция.

Потеглил от най-северното норвежко пристанище, „Вега“ стигна на 29 юли Нова земя, на 1 август — Карско море, на 6 август — до устието на Енисей. На 9 август заобиколи от североизток нос Челюскин, крайната точка на стария континент, която никой кораб още не беше преминал. На 7 септември хвърли котва в устието на Лена и се раздели с третия от корабите си с въглища. И на 16 октомври телеграма, пратена от Иркутск от този кораб, известяваше на света за успеха на първата част от експедицията.