Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 61

Може да преценим нетърпението, с което многобройните приятели на шведския мореплавател очакваха подробностите на пътешествието. Подробностите дойдоха едва през първите дни на декември. Защото, ако електричеството преминава разстоянията с бързината на мисълта, не е същото със сибирската поща. Писмата от „Вега“, подадени в Иркутск едновременно с телеграмата, достигнаха в Стокхолм след повече от шест седмици. Но най-после те стигнаха и от 5 декември един от големите шведски вестници обнародваше за първата част от пътешествието кореспонденция изпод перото на млад доктор медик, включен в експедицията.

В същия ден, докато обядваше, адвокатът Бредейорд се бе заел да преглежда с голям интерес дадените в четири колони подробности, когато погледът му попадна на един откъс, който го накара да подскочи. Прочете го отново внимателно, още веднъж го препрочете, после рязко стана, грабна шубата, шапката си и на един дъх стигна у доктор Швериенкруна.

— Четохте ли дописката от „Вега“? — възкликна той, нахълтвайки като ураган в трапезарията, където приятелят му обядваше с Кайса.

— Едва бях започнал — отговори докторът — и се канех да довърша след малко четенето докато пуша лулата си.

— Тогава още не сте видели — поде Бредейорд задъхан, — вие не сте видели какво има в тази дописка?

— Не — отвърна Швериенкруна съвсем спокоен.

— Тогава чуйте го — възкликна Бредейорд, приближил се до прозореца. — То е дневникът на един ваш събрат, помощникнатуралист от борда на „Вега“. Чуйте го: „30 и 31 юли. — Влизаме в протока Югорски и пускаме котва пред едно село на самоеди¹, наречено Хабарова. Слязох на сушата. Изследвах неколцина местни, за да проверя по метода на Холмгрен границите на усета им за цветове. Намерих го нормално развит. Купих от един рибар самоед два великолепни вида сельодка.“

— Извинявайте — усмихнат го прекъсна докторът. — Някаква гатанка ли е? Признавам, че не схващам какво интересно има в тези подробности.

— Ах! Не схващате какъв интерес крият подробностите! — възкликна Бредейорд тържествено. — Хайде, почакайте, ще видите…

„Купих от един рибар самоед два великолепни вида сельодка от неописан вид, които запазих за нашия буркан със спирт, въпреки протестите на главния готвач. Злополука: рибарят падна във водата, слизайки от кораба по времето, когато щяхме да вдигаме котва. Измъкнахме го от водата полузадушен, вкочанен от студ като пън и в придатък ранен в главата. Пренесен в безсъзнание в лазарета на «Вега», съблечен, положен в леглото, открихме, че този рибар самоед е европеец. С червеникава коса, носът му сплескан, при нещастен случай и на гърдите до сърцето татуирани в малък гербов щит думите: «Патрик О’Доноган, Цинтия».“

Тук Швериенкруна възкликна изненадан.

— Почакайте, ето какво следва — каза Бредейорд. И продължи да чете.

„Под въздействието на упорит масаж той се съвзе. Но е невъзможно да го свалим на брега в това състояние. Оставихме го при нас. Изпадна в треска, бълнуваше. Така изследванията ни върху усета на самоедите за цветовете бяха странно осуетени.