Читать «Корабокрушенецът от „Цинтия“» онлайн - страница 105

— Няма никакво съмнение, това е „Албатрос“! — промълви Ерик.

Той отново заповяда на главния механик да увеличи парата. Плаваха вече с 14 възела. Четвърт час по-късно те станаха шестнайсет.

Корабът, който преследваха, не бе успял още да развие такава скорост и „Аляска“ вече го настигаше. След трийсет минути го бяха приближили дотолкова, че можеха да различат ясно мачтите, килватера и хората, които се движеха по палубата; накрая се видяха перилата на кърмата и буквите, с които бе изписано „Албатрос“.

Ерик даде заповед да вдигнат шведския флаг. Миг след това „Албатрос“ вдигна флага със звезди на американските щати.

Още няколко минути и двата кораба бяха вече на разстояние не повече от триста-четиристотин метра. Тогава капитанът на „Аляска“ излезе на командния мостик и извика с рупор в ръка на английски към „Албатрос“.

— Ехей!… „Албатрос“!… Искам да разговарям с капитана ви!…

Един мъж се изкачи на мостика на „Албатрос“. Беше Тюдор Браун.

— Аз съм собственик и капитан на тази яхта — каза той. — Какво искате от мен?

— Искам да знам дали на борда на кораба ви се намира Патрик О’Доноган.

— Патрик О’Доноган е на моя кораб и ще ви отговори лично — отвърна Тюдор Браун.

Той даде знак и един мъж се приближи до него на капитанския мостик.

— Това е Патрик О’Доноган — поде наново собственикът на „Албатрос“. — За какво ви е?

Ерик толкова дълго бе очаквал тази среща, толкова дълго пътуване бе направил заради нея, че сега, оказал се неочаквано лице в лице с този човек с червени коси и със смачкан нос, който го гледаше подозрително, се оказа неподготвен и в първия миг не знаеше какво да го попита. После, успял да събере мислите си, каза с усилие:

— Бих желал да разговарям дълго и лично с вас. Търся ви от няколко години и пристигнах в тези води, за да ви открия. Бихте ли се прехвърлили на борда на моя кораб?

— Не ви познавам и ми е добре тук, където съм — отвърна онзи.

— Но аз ви познавам! Знам от господин Боулс от Ню Йорк, че вие сте били на борда на „Цинтия“ по време на корабокрушението и че сте му говорили за „детето върху спасителния пояс“! Аз съм това дете и по този повод искам да науча от вас подробностите, които знаете.

— Ще трябва да попитате някого другиго, а не мен, защото аз нямам никакво намерение да разговарям с вас!

— Нима искате да кажете, че това не е въпрос на съвест за вас?

— Мислете каквото си искате, хич не ме е еня! — отвърна онзи.

Ерик беше решил да не показва възбудата си.

— По-добре ще бъде за вас да ми кажете доброволно онова, което така силно ме интересува, вместо да се излагате на опасността да ви разпитат в съда — добави той студено.

— Да ме разпитат в съда!… Най-напред ще трябва да ме заведете там! — отвърна грубо мъжът.

Сега се намеси и Тюдор Браун:

— Виждате, че съвсем не е моя вината, дето не можете да получите сведенията, които искате — каза той на Ерик. — Така че да приключваме и да продължим всеки по пътя си.