Читать «В опасност» онлайн - страница 70

— Нали разбираш, да направиш същото шибано нещо, което аз направих?

Тя трябва отново да напомни на Уин колко здраво е работила, колко учудващо изчерпателно и умно разследване е провела.

— Ако Барбър беше направил това, той би осъзнал, че не мисис Финли е ползвала машината за подаване на топки този ден — продължава Сайкс, която до момента е привела същия довод вече четири пъти, — освен ако не се е подписала като гост. Трябвало е само да задава въпроси.

— Може би се е чувствал малко като мен — предполага Уин.

— Не е искал да си има работа с клуб, който никога не би го приел за член.

Тя върви близо до него. Той я прегръща.

— Значи ще отиде в затвора? — пита Сайкс и няма предвид Ким Финли.

Тя мисли за Моник Ламонт.

— Лично аз мисля, че беше достатъчно наказана — отговаря Уин. — Но още не съм свършил.

За миг замълчават, докато вървят под слънцето, а алеята за коли е дълга и извита и навсякъде има дървета. Той може да усети тъгата в сърцето на Сайкс, да почувства болката и разочарованието й.

— Да, имаш много несвършена работа там, точно така — казва тя. — Предполагам, че ще заминеш, след като се погрижиш за тия двамата — тя се вторачва по посока на къщата.

— Бихме могли да използваме няколко добри следователи в Масачузетс — подхвърля той.

Сайкс крачи до него, прегърнала го здраво с ръка.

— Мислиш ли, че кутията със сребърни монети изобщо е съществувала? — пита тя, може би просто за да смени темата, а може би, за да откъсне мислите си от там, където Уин живее и работи, от мястото, където си има свой живот, толкова преплетен с този на Ламонт, независимо че го отрича.

— Вероятно — отговаря й той. — Предполагам, че Ким я е грабнала първия път на излизане, след като я е убила, опитвайки се да измисли как да режисира убийството така, че да прилича на обир и сексуално престъпление. За да маскира онова, което всъщност вероятно е било импулсивно престъпление. Да го припише на подозрително изглеждащ чернокож. Това е действало като магия, особено по онова време. Хора са се обаждали в полицията за баща ми. Често се случвало. Той е в собствената си градина, а го описват като дебнещ субект.

Слънцето е горещо над главите им, въздухът е хладен, сега къщата се вижда, наднича над дърветата. Те свалят ръцете си един от друг, раздалечават се, отново са колеги, говорят за случая. Сайкс се чуди защо Джими Барбър никога не е поставил въпроса какво се е случило с обувките и късите чорапи на Вивиан Финли, пита се какво ли е намерила Ким да облече, когато е побягнала, след като е свалила кървавия си екип за тенис. Чудеше се за много неща.

Къщата е точно пред тях, Джордж и Ким Финли, вече на около шестдесетина години, са седнали в бели столове на широката бяла веранда и обядват.

Уин и Сайкс се втренчват в двамата на верандата, които на свой ред се вторачват в тях.

— Твои са — тихичко й подшушва той.

Сайкс го поглежда:

— Сигурен ли си?