Читать «От светлина родени» онлайн - страница 105

След като се наслади известно време на пълното объркване на Боар и Аниор, продължи:

— Разделяме се, за да можем да се обичаме. Защото животът на долните нива не носи само мъки, а и радост, и любов. Когато сме свързани, между нас има пълна хармония. Но това с времето става скучно. Тогава това висше същество взима заедно с нас решението да се разделя, като сами си приготвяме изненадите в бъдещия си живот. После забравяме всичко.

— Да не искаш да кажеш — извика Боар, — че този лъч антиматерия сме си го изпратили сами?

— Точно така — засмя се Веова — и тази сфера също. Но стига толкова. Имам си страхотно второ Аз, но понякога трябва да му запушвам устата. А то няма какво да ви изненада вече, когато се обедините.

Двамата със Сатара се спогледаха с любов, после се притиснаха един до друг. Преди да се разпаднат на общ облак, Сатара хвърли един последен усмихнат поглед към Аниор. След това отново се чу онзи силен звук и над тях се издигна бялата светлина с лъчи във всички посоки. Постоя няколко мига и изчезна.

Боар и Аниор продължаваха да гледат усмихнати към мястото, където допреди малко бяха Сатара и Веова. След това се спогледаха.

— Някак въобще не съм тъжен, че Сатара си отиде — учудено каза Аниор. Боар се засмя:

— Той направи всичко възможно, за да се почувстваш точно така. Наистина може да се завижда на Веова за такова второ Аз.

Аниор се нацупи:

— Така значи! Ще видиш ти. Ще те оставя да киснеш в тази сфера до края на дните си!

И му се изплези. Боар се разпадна от смях. После си върна вида на момчето и каза с присвити очи:

— Само да ми паднеш, ще те дърпам за тези букли, докато се разревеш!

— А аз ще те издера с ноктите си — отвърна злобно Аниор. — Ще се научиш да се пазиш от малките момичета!

Те се гледаха сърдити със сивите си очи и после се разсмяха. Бяха разбрали, че всичко си беше само една игра, дори и най-страшното. Светът беше една голяма сцена, на която актьорите участваха по собствено желание, сами измисляха ролите си и ги изпълняваха. Щяха да си поиграят още малко и после щяха да се върнат там, откъдето бяха дошли, за да се порадват един на друг. А някога пак щяха да поискат да си поиграят.

* * *

Аниор пристигна в прегръдката на Тимон, който бързаше да го пусне. Разтърси засмян ръцете си. Това ментално тяло само го гъделичкаше. Аниор не го беше предупредил. Отново се върна направо в централата. Но вече не му пукаше от ухилените погледи на присъстващите.

— Момата се превърна в момиченце — извика Гивок със смях.

Аниор му хвърли бърз уж предупредителен поглед и Гивок още повече се разсмя.

Всички разглеждаха Аниор с учудване. Разликата между сегашния му вид и огромния диабо преди малко бе направо зашеметяваща.

Аниор се обърна към Тимон. Попита сериозно:

— Тимон, едно време се биеше за тази система. Искаш ли я все още?

Черните очи на Тимон засветиха. Но лицето му стана тъжно.

— Подарявам ти я — продължи Аниор. — Сигурен съм, че ще се грижиш добре за нея. И за подчинените ми. Ти и без това отдавна изпълняваш тази функция. За мен е време да си вървя. Не ми стигна силата да освободя Боар. Ще потърся някъде по-трудни задачи за изпълнение, за да я придобия по-скоро.