Читать «От светлина родени» онлайн - страница 103

След това Сатара прекъсна връзката и продължи на глас:

— Хайде, стига обучение засега. Кадор ме учи сума време на тези неща. Той не желаеше да се обедини с мен и така да ускори това обучение.

Той се носеше леко край Аниор и с хитра усмивка добави:

— Може би не искаше да си спомни нещо.

След това продължи: — Време е да отидем при Боар. Той ще се зарадва да те види такъв. Предпочетох да се ориентираш по мен и изключих маяка. Но първо аз трябва да се преместя.

— А как ще се ориентираш ти? — попита учуден Аниор.

Сатара се засмя:

— Ще разбереш, когато пристигнеш. Там ни чака някой, по когото мога да копнея.

Сви се в една точка и изчезна.

* * *

Аниор се почувства изведнъж много самотен. Въпреки спомените всичко беше някак ново и чуждо. Не му се оставаше сам. Щом прецени, че Сатара трябва да е пристигнал, затвори очи. Заслуша се и веднага попадна на неговия зов. Сви се в точка и се появи в ръцете му. Нямаше никакъв промеждутък от време.

Откъсна се от него и се хвърли към сферата с Боар. Но не можа да проникне в нея. Силата му не бе достатъчна!

Въобще не обърна внимание на усмивката на Боар. Просто се сви от мъка и се разплака. Толкова се бе надявал да може да го освободи!

Боар нежно му говореше нещо, но Аниор, погълнат от чувството си за провал, не го слушаше. Безпомощен, Боар погледна към Сатара. Той го разбра и се премести до Аниор. Повдигна го и го прегърна. Тихо му приказваше:

— Не плачи, Аниор. Ние знаехме, че няма да можеш още да освободиш Боар. Но не ти го казах, за да не те разочаровам веднага. Толкова беше щастлив. Прости ми това, прости ми.

Той го галеше нежно и постепенно Аниор се изпълни със спокойствието, което само Сатара можеше да му даде. Престана да плаче и си почина малко в ръцете му. После вдигна очи и се огледа. Видя Боар, който гледаше благодарен към Сатара, и след това видя Веова малко по-нататък да му се усмихва.

Чак тогава той осъзна, какво беше станало. Веова и Сатара отново се бяха разделили! А това трябва да им е причинило немалко болка. И всичко това, за да могат да им помогнат! Не знаеше как да изрази благодарността си към тях.

Сатара се върна при Веова, сферите им се сляха и те се прегърнаха през рамо. Бяха прекрасна двойка.

— Не беше чак толкова страшно — отговори Сатара усмихнат на мислите на Аниор. — Аз много исках да те видя, а Веова нямаше нищо против да си побъбри малко с Боар.

— Но как е възможно — попита объркан Аниор — да се разделяте пак в съвършено същите същества, които бяхте?

Веова се засмя. Обърна се към Сатара и го попита шеговито:

— Да просветим ли тези деца малко в тайните на съществуването ни? И без това скоро ще ги разберат.

Сатара си придаде вид, като че ли размисля върху тази възможност, и после с важен вид започна да обяснява:

— След обединението си ние не се сливаме напълно. Общи са ни опитът и познанията. Но характерът и други същности се запазват в два центъра. От една страна, остава нашето обособено съзнание, от друга, съществува нещо подобно на свръхсъзнание. Това може да се сравни с всеки организъм от физическия свят. Човек например се състои от органи, те от клетки, а те, от своя страна, от атоми. Всеки атом има собственото си съзнание, собствените си стремежи. Едновременно с това той живее в съюз с други атоми и така образува по-развит организъм — клетката. Тя също има своя собствена съзнателна форма. Клетките са част от органите, а те част от човека. Всяка конфигурация има своя самостоятелност и въпреки това те образуват едно единно същество със съвсем нова форма на съзнание. Така е и с нас. Ставаме нещо подобно на едно същество с едно тяло и един дух, но с две души. За разлика от хората, които познават само собственото си съзнание и нямат контакт със своите съставни части, това обединено същество знае много добре за съществуването ни и живее с нас в пълна хармония. Когато се разделя, то се разпада отново на тези две съзнателни единици и тогава ние можем да си изградим по памет старите тела, но можем и да ги променяме. По-рано сме изглеждали доста по-различно.