Читать «От светлина родени» онлайн - страница 106

Всички в централата се изправиха мълчаливо. Поглеждаха с мъка на лицата си към Аниор и потъваха в червени облаци. Аниор се обърна усмихнат към тях.

— Недейте да тъгувате за мен. Аз ще бъда щастлив. Вярвам в Тимон. Той ще ви бъде добър ръководител.

Превърна се за малко в астрално същество, за да прегърне най-близките си сътрудници.

Гивок едва се виждаше в червената мъгла. Аниор го прегърна и погали по гърба. Каза тихо:

— Благодаря ти, Гивок, за всичко, което направи за мен и за Аритан. Беше чудесен приятел и помощник. А най-много ще ми липсват шегите ти.

Гивок само успя да измънка:

— Обичах те, Аниор. Всички те обичахме. Ти ни даде всичко: хубава работа, нов дом, нов път. Много ми е мъчно да се разделя с теб.

Аниор пак го погали и се обърна и към другите. Идваха всички диаба и рутези, за да се простят с него. Знаеха, че Аниор е Делен, че рано или късно щеше да се обедини с второто си Аз и да ги напусне. Но въпреки това раздялата бе много тежка.

После Аниор се премести на Аритан. Обичаше творението си и му стана много мъчно. Спусна се в своята гора. Погали за последно двете си любими дървета и се заслуша още веднъж в песента на Боар и новите думи на Сатара. Седна между тях и заплака. След това посади едно семе между двете, погали тревата и си тръгна.

Върна се в зоната на изпращането, където го чакаше Тимон. Преместиха се заедно на горното ниво. Тимон остави астралното си тяло и се превърна отново в теор. Изглеждаше почти по същия начин като преди. Аниор се усмихна:

— Много си консервативен. Но се радвам, че е така. Харесвам външния ти вид още откакто те срещнах на Аритан.

Тимон леко се смути. Напомняше му колко зле се беше държал тогава с Аниор. Но Аниор, който приемаше мислите му, се засмя.

— Въобще не се държа много зле. И страхотно ме целуна. Май още тогава се влюбих в теб.

Тимон, усмихнат, го прегърна и го притисна до себе си. Нежно отвърна:

— А аз се влюбих в теб още когато те видях на екрана в командната зала. Просто знаех, че там върви съдбата ми.

Аниор се притисна щастлив към него. Много му беше мъчно да изостави Тимон. Любовта между тях беше пораснала с времето и беше станала много силна. Прошепна на Тимон:

— Искам още веднъж да ме целунеш.

Тимон тихо се засмя и го погледна щастлив. Докосна го с устните си с онази страстна целувка, която караше Аниор да забрави за всичко и да се отдава безрезервно. Те се разпаднаха на общ облак и изживяха любовта си като ментални същества.

После мълчаливо се разделиха. Аниор искаше да тръгне, но Тимон го задържа.

— Исках да ти благодаря за всичко, което направи за мен. Ти промени съдбата ми, ти ми даде подслон и ми се довери. Твоята болка ме научи на добро, а накрая ми подари и системата си. Но всичко това е нищо в сравнение с любовта, с която ме дари и която ще остане вечно в мен. Вече няма да имам нужда от болката ти. Вече ще имам собствената си болка, която ще ми показва правилния път. Време е да ти върна това, което ти принадлежи.