Читать «От светлина родени» онлайн - страница 107

Той пусна един лъч от коремната си област към Аниор и преля по него старата болка на Аниор. А после добави и малко от собствената си болка и Аниор изстена и затвори очи. Но Тимон не прекъсна лъча. По него течеше вече силата му. Аниор, който все още беше зашеметен от болката на Тимон, не разбра какво ставаше. И чак като престана това преливане, той дойде на себе си и извика изплашен:

— Тимон, какво си направил?

От Тимон бе останало малко облаче, приличащо на Боар, след като бе пренесъл сам Ани през пространството. Беше подарил на Аниор цялата си сила и си бе оставил само толкова, колкото му трябваше да преживее.

„Приеми този подарък — обади се Тимон мислено — и не се тревожи за мен. Аз бързо ще се възстановя. А сега отивай при Боар и му предай много поздрави от мен. Новото ти тяло ще е запомнило пътя. Желая ви щастливи дни. Обичам те и ще те чакам, докато отново се разделите.“

Той се сви в една точка и изчезна.

Аниор остана като замаян. Усещаше новата сила в тялото си. И болката на Тимон. Щеше да я занесе със себе си в онова странно същество, в което щяха да се превърнат. И тя щеше да му посочи пътя към Тимон, когато се разделят отново.

Но дотогава имаше време. Той затвори очи и си спомни силния копнеж към Сатара. Сви се в една точка и изчезна.

* * *

Разшири се вътре в сферата, в която Боар бе пленен. Той се беше свил отчаян в другия край. Но веднага повдигна глава. Защото усети почти забравеното присъствие на Аниор. Сияещ от щастие, той се изправи.

Толкова отдавна бяха мечтали за този момент, че сега, когато бе настъпил, не можеха да повярват в него. Приближиха се бавно. Вече не бързаха. Искаха да изживеят всяка част от секундата, да удължат удоволствието колкото може повече.

Сферите им се сляха. Стояха един срещу друг и се гледаха с любов в очите. Две деца, които се обичаха.

Бавно повдигнаха ръце. Аниор сложи дланите си на кръста му, а Боар загреба с пръстите си косата му. Приближиха се, докато телата им се залепиха и устните им се докоснаха. Разпаднаха се в безброй частици и се сляха в пълно блаженство …

Чу се силното изпукване и в голямата сфера нямаше вече теори. Една сияйна светлина, излъчваща лъчи във всички цветове, се издигна бавно нагоре. Сферата се разпука и изчезна.

А светлината се премести на по-горното ниво, където я чакаха две посестрими. Те се наредиха като върхове на равностранен триъгълник и между тях се образуваха светлинни коридори. Боар се свърза с Кадор, Нериф с Веова и Сатара с Аниор. Това ново същество започна да се завърта около собствената си ос с бясна скорост и се понесе натам, откъдето бе дошло. Неговите съставни части бяха щастливи в свързаността си, докато отново дойде времето да се разделят.

ЕПИЛОГ

Седнал на малката полянка в гората на Аниор, Тимон се облегна на дебелия дъб и отправи поглед към белия бор до него. Стройното дърво почти беше стигнало височината на двамата си широколистни събратя и короните им се преплитаха. Усещаше хубавия му аромат. Това беше дървото на Аниор. Здраво, с дълбоки корени, нищо не можеше да го повали. Букът, дъбът и борът образуваха триъгълник. Между тях растеше хубав и мек мъх.