Читать «От светлина родени» онлайн - страница 104

Веова прекъсна Сатара:

— Стига толкова. Хайде да си тръгваме и да оставим децата сами. Те ще се оправят вече и без нас.

— Ти само бързаш да се видиш пак с Нериф — засмя се Сатара, ръгайки Веова с лакът леко в страните.

— Нериф? — учуден извика Аниор.

Сатара се ухили и обясни:

— Ти не знаеш каква любов изкараха двамата в предния си живот като Делени! Тогава Веова беше страхотно маце. И сега, щом Кадор и Нериф се обединиха, той веднага се свърза пак с него. Но след като Боар попадна в този капан, Кадор не даваше мира, докато Нериф не се откъсна от Веова и те да дойдат тук и да те извикат. Защото Кадор и Боар …

— Стига си издавал всички интимни истории на малките! — прекъсна го Веова, ръгайки Сатара от своя страна. — Това не са неща за ушите на тези нежни дечица.

Двамата се засмяха.

Боар усмихнат каза:

— Значи правилно усетих, че ме свързва нещо повече с Кадор! Някак съдбите ни са много обвързани.

Двойката пред тях отново избухна в смях. После Сатара погледна Веова и го попита:

— Да им обясним ли още нещо?

Веова повдигна рамене и отговори:

— Давай. Но недей да четеш цяла лекция.

— Ние не сме само Делени — продължи Сатара да обяснява. — Ние сме „дважди“ Делени. И се сливаме в обратния ред. Първо всяка двойка Делени, а после и трите двойки, като създават връзка помежду си. Тези връзки са постоянни и се образуват между допълващите се души от по-долното ниво. Боар се свързва с Кадор, Нериф с Веова, а аз с Аниор. Аз съм с Аниор точно толкова разделен, колкото е Боар с него. Само че на предишния етап.

Боар и Аниор се спогледаха учудени. Това беше нещо съвсем неподозирано.

— Но защо се разделяме въобще? — попита Аниор. — То явно само ни донася мъки. Каква е тази задача, която трябва да изпълняваме?

Сатара и Веова се спогледаха и отново се изкикотиха. После Сатара, едва поемайки си дъх, предложи:

— Хайде да им го кажем!

Веова се правеше, като че ли много сериозно обмисля това предложение, но после ухилен кимна с глава.

— Няма никаква задача! — продължи Сатара. — Всичко това е само камуфлаж.