Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 8

— Трябва да предадете последното дело, с което се занимавахте в Бертън. Имам предвид кражбата на бисерите на госпожа Дарнлей. Впрочем, има ли нещо ново по този случай?

— Не, нищо — отговори Алън.

— Когато заминахте, помислих, че посещението ви в Ленле Корт е свързано по някакъв начин с този проблем — нали младият Ленле е бил на онзи бал… А може да е било и само съвпадение… Нищо не твърдя със сигурност, само предполагам, но много ми се иска да свършим с това дело. Почти всеки ден получавам писма от секретаря на госпожа Дарнлей.

Алън беше много угрижен, когато излезе от Скотланд ярд. Той знаеше, че Джон е бил на бала, но досега не беше свързал присъствието му с кражбата на скъпоценностите. Сега обаче, като си спомни разговора си с Мери, той се замисли върху думите й, че брат й напоследък имал много пари. Но откъде би могъл да ги спечели за толкова малко време?

На другата сутрин Алън замина за Дептфорд. През първата седмица на новия си пост той беше много зает и само един или два пъти се видя с побелелия доктор със засмени очи.

Стаята на Гуенда Милтън

Мери се настани с брат си в една кооперация до Малпас Роуд, където бяха наели малък апартамент. В сградата живееха занаятчии и дребни служещи. Джон страдаше от това съседство, но уверяваше сестра си, че скоро ще спечели достатъчно пари, за да откупи отново семейното имение.

Мери се отнасяше малко скептично към тези мечти. Тревожеше я също мисълта, че скоро ще започне работа при Майстер. Не можеше да си обясни защо тази възможност, която преди я радваше, сега я изпълваше със страх и несигурност.

Когато на сутринта се приготви за първия си работен ден, Джон още не беше станал. Всъщност струваше й се странно, че брат й така лесно се съгласи тя да започне работа при Майстер въпреки присъщата му гордост и надменност.

— Често ще идвам да те виждам, докато работиш, мила — каза й той. Споменът за тези думи донякъде я успокои и тя тръгна по-уверено към дома на Майстер.

Къщата се различаваше от останалите постройки в Дептфорд. Беше заобиколена с висока каменна ограда, а отпред имаше малък двор.

Мери позвъни. Една възрастна жена й отвори вратата и я въведе в гостната, разкошно украсена с картини от известни художници. Мери забеляза и големия роял, който заемаше една ниша.

— Нима господин Майстер свири на роял? — подхвана разговор Мери.

— О, да. Доста често — беше отговорът.

До тази стая се намираше друга, която приличаше на кабинет — рафтовете и полиците бяха отрупани с разноцветни папки и книжа, а на масата имаше пишеща машина.

Тя не беше успяла да разгледа съвсем подробно стаята, когато вратата се отвори и влезе Майстер. Поздрави я любезно, но беше притеснен, защото се чудеше каква работа да й възложи. В началото, когато й предложи да стане негова секретарка, той не смяташе, че тя ще се съгласи. Сега трябваше да покаже, че действително има нужда от нея.

— Надявам се, че няма да ви бъде тежка и неприятна работата при мен — започна той.