Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 6

Фантома е жив

Мери заведе Алън в градината. Там те седнаха на една мраморна полуразрушена скамейка и тя се обърна към него загрижено.

— Алън, искам да ви кажа нещо. Но искам да поговоря с вас като с близък приятел, а не като с инспектор от Скотланд ярд. Става дума за Джон. В последно време се безпокоя за него. Имам чувството, че откакто се разорихме, той изгуби представа кое е добро и кое лошо. Започна да дружи със странни хора. Миналата седмица например тук беше някой си Хекит. Познавате ли го?

— О, да! — възкликна Алън. — Той е мой стар познат! Скитник и безделник.

— Така ли — каза тя сериозно. — А Джон ми каза, че е дърводелец, който се готви да пътува за Австралия…

— Мери, знаете ли, ще се сблъскате и с по-лоши хора от него. — Алън намекваше за Майстер. — Нали ми казахте, че имате намерение да станете секретарка на Морис Майстер? Ще ми се да не правите това.

Мери се отдръпна леко.

— Но защо? — учуди се тя. — Вие сигурно мислите, че клиентите му са със съмнително и тъмно минало?

— Не. По-скоро се страхувам от самия Майстер. И се боя не за себе си, а за вас.

— Защо? Та ние се познаваме от деца, той винаги е бил почтен към мен и брат ми.

— Зная само, че в Скотланд ярд не го обичат много — отговори инспекторът разколебан.

Алън не настоя и си помисли, че ако Мери работи при Майстер, ще бъде в неговия район и той ще може да я пази.

— Ще ви бъде скучно да живеете там след Ленле Корт — каза той.

— Да, вероятно ще има малко развлечения. Но аз вече се примирих с мисълта, че ще умра като стара мома.

И двамата се разсмяха.

След известно време Майстер реши да потърси Мери и събеседника й и тръгна към тях. Сети се, че в порив на великодушие й беше предложил работа и му стана досадно. Той се приближи към тях.

Стори му се странно, че досега не беше забелязал красотата на госпожица Ленле: изглежда, обожанието, което изпитваше Алън към нея, му отвори очите.

Майстер обичаше красивите жени… Гуенда Милтън също беше много хубава, но глупава и бързо му омръзна. Всичко завърши доста трагично и той си спомни онова мрачно утро, когато я извадиха от Темза, и заседанието на съда, на което той даваше показания, изпълнени с лъжи…

Мери обърна глава и му направи знак да отиде при тях.

— Къде е Джон? — попита тя.

— Мисля, че е вътре — отговори Морис. — Може би преча?

Мери поклати глава отрицателно. Майстер недоумяваше за какво би могла да говори тя с Алън. Дали му беше казала, че ще работи при него?

— Знаете ли, че госпожица Ленле любезно се съгласи да стане моя секретарка? — обърна се той към Алън.

— Да, чух това — отговори Алън и забеляза, — всъщност вие живеете в моя район, ако не греша, господин Майстер?

— Да — отвърна Майстер, — радвам се, че е така, господине. — На Майстер не му стана никак приятно, че Уембъри му припомни този факт. Той видя пощенския раздавач да се приближава и тръгна към него. След малко се върна и се обърна към Алън.

— Тази телеграма е адресирана до вас.

Алън отвори телеграмата. Тя гласеше:

„Спешно. Върнете се веднага и се явете в Скотланд ярд. Пригответе се да встъпите в длъжност утре. Австралийската полиция съобщава, че Фантома е жив и е напуснал Австралия преди четири месеца. Мислят, че сега е в Лондон.“