Читать «Фантома на Лондон» онлайн

Едгар Уолъс

Фантома на Лондон

Новият инспектор

Помощникът на полицейския комисар натисна звънеца на масата си и заповяда на влезлия секретар:

— Помолете инспектор Уембъри да дойде при мен.

Комисарят сложи настрана документа, който разглеждаше. Алън Уембъри се беше проявил като храбър офицер през войната и беше удостоен с чин майор. Сега го чакаше ново повишение.

Вратата се отвори и в стаята влезе висок мъж, строен и загорял. Сивите му очи гледаха комисаря весело и дружелюбно.

— Здравейте, Уембъри — поздрави го комисарят.

— Здравейте, господине — отговори Уембъри.

Алън беше около тридесет годишен. Държеше се с хората непринудено и дружелюбно, но без да фамилиарничи, излишно умение, което се придобива след продължително общуване с добре възпитани хора.

— Помолих ви да дойдете тук — каза комисарят, — за да ви съобщя една важна новина.

В продължение на цялата си служба той никога не беше имал такова доверие в някого от своите сътрудници.

— За мен всички новини са хубави, господине — с усмивка отговори Алън.

Стоеше изпънат, сякаш чакаше нова заповед. Началникът му посочи един стол и дружелюбно го покани да седне.

— Назначен сте за инспектор на област Дептфорд — каза комисарят.

Въпреки самообладанието си Алън се смути. Това беше огромно повишение и предвещаваше бърза и блестяща кариера.

— Съвсем не очаквах това, господине — каза той. — Много съм ви благодарен. Вероятно мнозина имат по-голямо право на повишение от мен…

Полковник Уолфорд го прекъсна.

— Много се радвам за вас, приятелю — каза той. — Очакват ви големи промени. Блис пристига от Щатите. Той работи в посолството във Вашингтон. Нали го познавате?

Алън поклати глава. Беше чувал за Блис, но знаеше само, че бил много способен полицейски офицер и че се ползвал с любовта и уважението на подчинените си.

— Област Дептфорд вече не е така проблематичен участък, както преди няколко години — продължи полковникът, — и това трябва само да ви радва.

— Нима някога е бил особено проблемен? — попита Алън, за когото Дептфорд беше доста непозната местност.

Полковник Уолфорд кимна утвърдително и отговори със сериозен глас:

— Имах предвид Фантома и това доколко е достоверно известието за смъртта му. Австралийската полиция е сигурна, че неговото тяло е намерено в пристанището на Сидни.

Алън се замисли. Фантома! Само името му предизвикваше мрачно настроение. Неговите похождения бяха изплашили преди време цял Лондон: той убиваше жестоко и често съвършено безцелно.

Онези, които имаха основания да се безпокоят и да го мразят, често си лягаха с мисълта, че къщата им е добре пазена от полицията, и му се присмиваха скрито. Но на сутринта ги намираха мъртви, убити неизвестно как от Фантома, който обикаляше навсякъде като мрачен ангел на смъртта.

— Макар Фантома да не действа вече в нашия район — каза Уолфорд, — все пак искам да ви предупредя за едно лице в Дептфорд.

— Говорите за Морис Майстер, нали?

Полковникът учудено вдигна вежди.

— Познавате ли го? Не мислех, че е толкова известен.

— Познавам го само като адвокат на семейство Ленле — каза Алън.