Читать «Фантома на Лондон» онлайн - страница 9

— Радвам се, че ще работя при човек, когото познавам отдавна — отговори тя. — И Джон ме увери, че ще идва да ме вижда често.

Майстер я попита дали умее да пише на машина, като не очакваше да получи положителен отговор.

— В такъв случай — каза той, — след малко ще ви дам да препишете един материал.

Много от клиентите на Майстер бяха с тъмно минало и той държеше в пълна тайна повечето неща. Ето защо, ровейки из папките, се чудеше какво все пак да даде на Мери. За да я занимае с нещо, той й предложи да разгледа къщата. На втория етаж спряха за момент пред една врата и след кратко колебание Майстер натисна дръжката.

Мери се озова в голяма стая, разделена на две с тежка плюшена завеса. На пода имаше великолепен килим. По дебелия слой прах по мебелите личеше, че тук отдавна не живее никой.

— Каква уютна стая — забеляза спътницата му.

— Да, така е — отвърна Майстер.

Той тъжно гледаше пред себе си… Тук беше живяла Гуенда, преди да я застигне трагичната й съдба.

— Тази стая е напълно на ваше разположение, Мери. Само трябва да се почисти и подреди.

— Как… на мое разположение! Но аз живея с брат ми и не искам да го напускам — отказа категорично Мери.

— Разбира се — съгласи се той. — Но може да се наложи Джон да пътува и никак не ми се иска вие да живеете сама в онзи дом до Малпас Роуд.

Той затвори вратата.

— Във всеки случай помнете, че тази стая ще бъде винаги на ваше разположение — каза той, като слизаха надолу по стълбите.

Мери сдържано благодари. Тя разбра, че някой е живял в тази стая и че този някой е била жена. Започна да си припомня всичко, което й беше известно за личния живот на Майстер, и си спомни едно име, което Джон беше споменал веднъж.

Гуенда Милтън.

Гуенда Милтън — сестрата на престъпника! Мери потръпна, мисълта й отново се върна към прекрасно подредената стая. Иззад пишещата машина като че ли я наблюдаваше едно бледо и разкривено лице.

Господин Блис пристига в Лондон

Следобед на същия ден, в момента, когато Мери Ленле влизаше в къщата на Майстер, „Олимпик“ акостира в пристанището на Саутхемптън. Двамата служители на Скотланд ярд, които придружаваха парахода от Шербург и през цялото време внимателно следяха всеки пътник, слязоха първи на брега и се отправиха към митницата. Трябваше дълго да чакат, докато пристанищните власти заверяваха паспортите.

Ненадейно един от детективите забеляза лице, което не беше видял на парахода. Среден на ръст човек, със стройна фигура, малки черни мустачки и остра брадичка се появи на борда и бавно се отправи надолу.

Детективите се спогледаха и щом непознатият пътник стъпи на брега, единият веднага тръгна към него.

— Извинете, господине, но не ви видях на парахода — започна той.

— И защо трябва да ме държите отговорен за вашето невнимание — хладнокръвно попита непознатият.

Полицаите издирваха банков крадец, който трябваше да пристигне от Ню Йорк.

— Ако обичате, покажете паспорта си!

Непознатият бръкна във вътрешния джоб на сакото си и извади оттам не документи, а визитната си картичка.