Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 176

— Този тип уби моето куче, отмъкна разни неща от навеса ми и после ги използва срещу мен. Уби и моята дъщеря. Разкъса живота ми на части, парче по парче. Очевидно е замислил всичко от самото далечно начало. Какво ли друго е планирал? Какво още не знаем? Прав ли съм за всяко от тези неща? Това е важна информация от разследването му — за мен — дори за моето освидетелстване на предварителното дело със специалния състав заседатели.

— Съгласен. Но той няма намерение да признава нищо. Зарежи това. Откажи се.

— Въпреки всичко има неща, на които трябва да се отговори. Много. Такива типове като Куин може с по-голяма вероятност да се отворят, ако ги насочиш внимателно към трети човек и ги държиш далеч от първия човек, подтиквайки ги да вменят вината именно в третия. Както беше с Тед Бънди. — После добави: — Колко ли свободно пространство за действие ще ми остави Мейхъни? Не я виждам да ми даде да кажа нито дума.

— Задникът на Мейхъни е поставен вече на карта — обясни Сафелети. — Тя се прецака с неправилното получаване на доказателството от специалния състав заседатели. На генералния прокурор му е писнало от нея. Но въпреки това тя ще защитава пак Куин и го знае много добре. Не очаквай от нея да остави клиента си сам да се затвори в капан.

— Иска ми се да проведем срещата на четири очи.

— По никакъв начин. Можеш да разговаряш с Куин колкото пъти искаш, но без Мейхъни да виси до теб и чуе всяка дума няма да стане. Тя умираше за някой популярен очерк за нея. Сега, след като го има, й се иска да не беше го имала. Може или да загуби, или да загуби много. Победата й в съдебната зала беше непопулярна. Даниели сам ще се увери в това. Тя е много добра, Джеймс. Просто беше избрала грешна тактика. И сега внимава.

Двамата влязоха в чистата, обикновена стая за разпити. Дюит откри, че Куин е объркващо симпатичен, дори в своя оранжев гащеризон и белезници. Масовите убийци като че ли трябваше да приличат на Харви Колет, а и да действат като Харви Колет. Куин приличаше и действаше като добре възпитан випускник на колеж. Мейхъни изглеждаше обикновена и преуморена, като жена на средна възраст без своя грим. Хвърли на Дюит злобен поглед и прокара пръсти през косата, за да оправи прическата си й с неуверено движение на ръката, което той не беше очаквал. Долови в нея огнено неспокойствие, смекчено от неохота — дете, осъдено да седи в ъгъла и да гледа.

— Мис Мейхъни — каза той в поздрав.

Тя кимна в отговор.

— Нямам какво да ви казвам — каза направо Куин на детектива, преди Дюит още да е седнал. Сафелети седна на съседния стол до Дюит. Не погледна към Мейхъни; вниманието му беше приковано към човека в оранжевото облекло.

— Напротив, имате — каза му Сафелети.

— Нямам — изстреля Куин.

— Обяснихте ли му? — Сафелети попита Мейхъни.

Попита без да отдели поглед от заподозрения.

— Да. Моят клиент не проявява никакъв интерес да преговаря за други неща, освен за смъртната присъда…

— Той е убиецът — каза Куин, забивайки поглед в Дюит и изпъвайки неблагоприлично врат с изражение на леко отвращение на лицето.