Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 174

— Можем ли да го задържим по обвиненията за палеж? — попита Дюит.

— Ще видим — вдигна рамене Сафелети. — Заради теб обаче, се надявам адски, че ще успеем.

12

Трапера Джон

1.

В ранното приятно и спокойно утро Джеймс Дюит накрая заспа. Беше буден цялата нощ. И пиеше. Пиеше от гняв, пиеше от самота, пиеше от отвратителните, отправени към него обвинения. Че можеше перверзно да се злоупотреби със системата му, изглеждаше най-голямото престъпление. Психическото му разстройство му беше помогнало да изпие повече от половината бутилка скоч и въпреки че цялата му глава пулсираше, когато изпадна в дълбок сън, истинската болка беше в сърцето му — болката от разбитата гордост. Никога преди не беше така унижаван в съдебна зала. Дори фиаското на Лъмбровски по предварителното дело срещу Милър, бледнееше в сравнение с това. Професионалните му способности да бъдат оспорени и отхвърлени и на практика обърнати срещу него самия, беше позор, който не можеше да понесе. Кипеше от гняв. Разбра много по-ясно защо Куин го беше посочил с пръст през нощта на пожара в мотела: Куин беше замислил да го хване в клопка много отрано. Убийството на Ръсти беше необходимо да се накара кучето да замълчи, когато Куин се е добирал до навеса и неговото изобличително съдържание. Дюит и цялата система, която той представляваше, бяха манипулирани в изгода на Куин. Дюит се почувства използван, измърсен, както би се почувствала проститутка, когато за първи път отвори длан да вземе парите. И все пак, в своето пиянство си позволи да види, че има и нещо красиво, свързано с неговото състояние: беше бутан да падне от ръба, но безнадеждността на положението му го вдъхновяваше. Щеше да разговаря с Куин. Като служител от следствието имаше това право. Можеше да го разпитва десетки пъти, ако се налагаше. Щеше да накара Куин да сбърка някъде; щеше да открие къде се намира пукнатината във външно лъскавата и твърда повърхност на замисъла му и да вбие клин в нея. Щеше да добие надмощие. Неговата решимост, неговата непоколебимост бяха по-силни от всякога.

Взе си петъка свободен и отиде на пикник с Еми в Пойнт Лобос привечер, когато въздухът и цялото крайбрежие вече дишаха с полъха на промяната във времето, известявайки за идването на пролетта.

Не разговаря с адвокати, с изключение на Бил Сафелети, с когото разговаря няколко пъти. Не преживя наново десетки пъти предварителното дело. В продължение на два дълги дни просто се изключи от целия външен свят и се отдаде на своята дъщеря и своето отпускане. Релаксацията дойде в него много трудно. Намери се в битка със самия себе си — половината от него беше решена и се беше посветила на преодоляването на предизвикателството на Куин, а другата половина искаше да се откъсне някъде далече, да отстрани всичко в забрава. Успя да накара Еми да остави телефона изключен през тези два дни. Не искаше да бъде въвлечен пак в целия този водовъртеж от репортери, продуценти на телевизионни предавания с интервюта и разни любопитни. В понеделник сутринта вече беше сменил телефонния си номер без да дава да го публикуват в указателя. И Еми вече беше свободна да го включи отново. Номерът беше даден само на нейни близки приятели и в полицейския участък. Животът не се връщаше към нормалното си състояние — той се съмняваше, че някога ще стане така — но беше поносим, с други думи — можеше да приеме снизходително всякакви подаръци, които биха му се давали.