Читать «Достатъчно основание» онлайн - страница 175

Понеделник вечерта Клеър почука на вратата със студена вечеря за трима. Изядоха я, насядали около масата за кафе във всекидневната, докато гледаха по телевизията филм, който Еми беше решила категорично, че ще гледа.

Не споделиха нищо за предварителното дело. Към края на филма Дюит се улови, че въобще не гледа телевизора, а гледа между тях двамата, седнали от другата страна на масата, чудейки се дали такова подреждане би могло да се установи на перманентен базис. Клеър, или жена като нея, никога не би могла да заеме мястото на Джулия, но дали щеше да си намери място тук? Дали Еми някога щеше да успее да се приспособи? А той?

Изпрати по-късно Клеър до колата й, чувствайки погледа на Еми забит в гърба си, идващ от разделените щори. Клеър изглежда усети това, помисли си той, тъй като не направи никакво движение да го целуне или прегърне. Само го погледна уверено и спокойно и каза:

— Не се притеснявай. Бъди щастлив — всъщност цитираше думи от една популярна песен. После добави — Нещата изглежда сами ще се оправят. — Но не нейните думи или дори нейната утешителна усмивка бяха това, което привлече двамата по-близо тази вечер. Беше нещо в нейните очи — една искрена загриженост, едно насърчаване, едно вдъхване на доверие, една себеотдайност, която го поласка, развълнува приятно и всели в него нещо, което липсваше в живота му през последните шест месеца.

Джеймс Дюит беше влюбен.

Във вторник, трийсет и първи януари, Джеймс Дюит бързаше към областния затвор, където го чакаше Бил Сафелети.

— Сигурен ли си за това? — попита Дюит като се срещнаха. Двамата стояха до стаята за разпити №С, която беше в един от офисите на шерифа на областта, намиращи се тук, в административната сграда на затвора. И двамата бяха скръстили ръце на гърдите си. Дюит беше със синя папийонка и имаше притеснен вид.

— Сигурен — отговори Бил. — Продължавам да се питам какво ще изкопчиш от това.

— Крисчънсън счита, че Куин ще се открехне, ако го накарам да говори.

— Аз не бих разчитал на това. Няма да успееш да го склониш към признание, Джеймс. Само си мечтаеш.

— Не очаквам признание.

— Сигурен ли си? Изглеждаш като че ли възнамеряваш да достигнеш до такова.

— Той ме изработи за убийството на Лъмбровски, Бил. Трябва да направя нещо.

— Разбирам.

— Разследван съм от специален състав съдебни заседатели, за Бога!

— Разбирам и това. Само се опитвам да те предупредя да не очакваш прекалено много.