Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 42

— След двайсетина минути.

— Ммм — каза замислено Сейварден. — Това е доста време.

Оставих ги да се забавляват. Воините Бо и тяхната лейтенанта спяха. Етрепа търкаха коридорите и току се обвиваха в сребристото сияние на броните си.

По-късно двете с Тизаруат пиехме чай в декадната стая. Поради отслабващото въздействие на седативите и с по-уязвими емоции, издигнали се по-близо до повърхността, тя изчака да останем сами и каза:

— Знам какво правите. — Пак онази странна смесица от гняв и копнеж. — Какво се опитвате да направите.

За това копнее, помислих си. Наистина да е част от екипажа, да спечели възхищението и лоялността на гноите Бо. Да спечели дори моето одобрение вероятно. 11еща, които наивната предишна Тизаруат би искала за i ебе си. И които аз ѝ предлагах сега.

Ала ѝ ги предлагах при своите условия, не при нейните.

— Лейтенанта Тизаруат — казах аз, след като отпих спокойно от чая си, — това ли е правилният начин да се обърнете към мен?

— Не, капитана — каза тя. Победена. И не чак до- там победена. Дори под въздействието на лекарства, Тизаруат беше истинска каша от противоречия, всяка емоция придружена от нещо парадоксално. Тизаруат не бе искала да се превърне в Анаандер Мианаа ѝ. Не изизкарала дълго като нея, само няколко дни. И която и да бе сега, колкото и катастрофално да беше това за плановете на Анаандер Мианаай, момичето се чувстваше много по-добре.

Аз бях отговорна за това. И тя ме мразеше, че съм го направила. И не ме мразеше.

— Нека вечеряме заедно, лейтенанта — казах аз, сякаш предишната размяна на реплики не се е случвала. (сякаш не можех да видя какво чувства. — Ние двете и Екалу. Ще се похвалите с напредъка на декадите си, а Калр ще направи онзи сладкиш, който толкова обичате, онзи със захарната глазура. — Корабът предаде молбата ми на Калр Пет, която тъкмо оглеждаше стените в каютата ми да провери дали всичко е инсталирано както трябва. Пет завъртя очи и въздъхна раздразнено, измърмори нещо за ненаситния апетит на подрастващите, но тайничко и дълбоко, където уж само корабът можеше да види, чувстваше задоволство.

Състезанието беше напрегнато. Цялото си свободно време Етрепа и Бо бяха прекарали на стрелбището, а докато чистеха и лъскаха, постоянно се упражняваха да включват и изключват броните си. Резултатите им се бяха подобрили значително, почти всички бяха минали на по-високо ниво на трудност при тренировъчната стрелба, а онези, които не бяха, скоро щяха да минат. И всички без изключение, и от двете декади, вече можеха да включат бронята си за по-малко от половин секунда. Което дори не се доближаваше до резултатите на второстепенните или до това, към което се стремях аз, но пак си беше значително подобрение.

Всички воини Бо бяха съобразили почти веднага каква е истинската цел на състезанието и се отнесоха към тренировките със завидна решителност. Същото важеше и за Етрепа — те одобряваха целта ми (както я разбираха), но не пестяха усилия да се доберат до победата. Така или иначе, наградата отиде при Бо и връчих трите бутилки много добър и много силен арак на лейтенанта Тизаруат, която междувременно бе спряла напълно седитивите. Бяхме във войнишката столова и всички Бо стояха изпънати зад своята лейтенанта в стойка мирно и с празните изражения на второстепенни. Поздравих ги за победата им и ги оставих насаме с пиячката, на която без съмнение щяха да се посветят сериозно веднага щом излезех в коридора.