Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 44

Епичната поема на Бо Десет постепенно се изроди във възхвала на декадата ѝ и нейното превъзходство над всички други декади на кораба, Амаат включително. Не, най-вече над Амаат, които пеели глупави детски песнички, при това фалшиво.

— Нашата песен е по-добра! — заяви една пияна Бо, прекъсвайки поетичния поток на Десет, а друга, също толкова пияна, но и запазила известна яснота на разсъдъка, попита:

— Че ние имаме ли песен?

Бо Десет, която очевидно не подбираше темите си, стига да е в центъра на вниманието, си пое дълбоко дъх и запя с изненадващо приятен, пък макар и треперлив контраалт.

— О, дърво! Я рибка похапни!

Тази песен си я бях пяла доста често. Не беше на радчайски и Бо Десет наподобяваше оригиналния текст, замествайки го на места с думи от своя език, които звучаха по подобен начин.

— Като гранит е този прът! — Седнала начело на масата, Тизаруат се изкиска, да не повярваш. — О, дърво! О, дърво! Къде ми е гъзът?

При последната дума Тизаруат и всичките ѝ воини се попиляха от смях. Четири се изхлузиха от столовете си и се озоваха на пода. Минаха цели пет минути, до- като дойдат на себе си.

— Чакайте! — възкликна Тизаруат. Понечи да стане, но бързо се отказа от идеята, която изискваше твърде голямо усилие. — Чакайте! Чакайте! — А когато всички погледнаха към нея, продължи: — Чакайте! Това... — Размаха ръка. — Това е нашата песен, решено. — Последната дума се изгуби в нов изблик на смях. — За Бо!

— За Бо! — повториха те, а после една от воините добави: — За флотска капитана Брек!

Тизаруат бе достатъчно пияна да се съгласи без колебание.

— За флотска капитана Брек! Която не знае къде ѝ с гъзът! — След което избухналият смях се редуваше с припева на декадната им песен, изпълняван с цяло гърло: „О, дърво! Къде ми е гъзът?“

-Точно по тази причина — каза медиката час по-късно, във ваната, където една воина Калр ѝ помагаше, както и на мен, с пешкир и легенче, — капитана Вел не позволяваше на декадите да пият.

— Не, не е така — казах спокойно аз. Медиката, намръщена както винаги, вдигна вежда, но не понечи да спори. — Не бих го допуснала регулярно, разбира се. Но точно в този момент си имам причини да го позволя. — Както медиката знаеше отлично. — Готова ли си за единайсет махмурлука, когато се събудят?

— Капитана! — Беше готова, но държеше да изрази негодуванието си. Вдигна лакът — да размахаш голата си ръка във ваната се смята за грубо. — Калр могат да се справят с това и сами.

- Така е, могат — съгласих се. Корабът не каза нищо, само продължи да ми показва Тизаруат и нейните Бо, които се смееха и пееха във войнишката столова.

5

Станция Атоек би била съвсем незначителна, ако планетата, около която обикаляше в орбита, не произвеждаше ча ѝ. Както и други неща, разбира се — планетите са големи. А когато са тераформирани, планетите с умерен климат са изключително ценни сами по себе си — те са, на практика, резултат от столетни, дори хилядолетни инвестиции, търпение и много работа. Ала не Анаандер Мианаай плащаше тази цена—не, тя оставяше коренните жители да свършат цялата работа, после пращаше своите флотилии от бойни кораби, своите армии от второстепенни и ги завладяваше за себе си. След две хиляди години упражнения от този сорт лордата на Радч се бе сдобила със сериозна колекция от чудесни обитаеми планети, затова в съзнанието на повечето радчаи те не бяха нито особено редки, нито особено ценни.