Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 41

Двете примигнаха, когато корабът им показа необходимата информация.

— Всичко покрива стандартите, капитана — каза Екалу.

— Стандартите? — попитах невярващо. — Стига, този екипаж категорично е по-добър от „стандартното“. — Лейтенанта Тизаруат сведе отново поглед към чинията си, зад мъглата на лекарствата долових негодувание, одобрение, гняв и онзи копнеж, който бях засякла по- рано. Всичко това приглушено. — Ще ви дам една седмица. В края ѝ ще проверим коя декада има по-високи резултати, Етрепа или Бо. Включително собствените ви резултати, лейтенанти. Ще ви бъдат раздадени брони. Имате разрешението ми да ги носите на тренировките, когато решите, че това е уместно. — Собствената ми броня беше имплантирана, лично силово поле, което можех да задействам за миниатюрна част от секундата. Колкото до двете лейтенанти и техните декади, броните им се раздаваха при нужда, устройства, които те носеха прикрепени на гърдите си. Никоя от тях не бе участвала в битка, можеха да включат броните си в рамките на една секунда, какго изискваха спецификациите, но аз исках нещо по-добро, понеже знаех какво предстои — или най-малкото, че вече нищо няма да е същото.

Калр Пет влезе в декадната стая; носеше две тъмносини бутилки в ръце, трета стискаше под мишница. С безучастно лице, но с вътрешно неодобрение, остави бутилките на масата.

— Арак — казах аз. — От добрия. За онази, която победи.

— За цялата декада ли, капитана? — попита лейтенанта Екалу с леко колебание. Озадачена.

— Сами ще решите как да си го поделите — казах аз. Знаех, разбира се, че Етрепа Осем и Бо Девет вече са съобщили на колегите си и воините от Етрепа и Бо бързо- бързо са пресметнали дела си от наградата. Поравно или заделяйки малко по-голям дял за своите лейтенанти.

По-късно, в каютата на Сейварден, Екалу се обърна на другата си страна и каза на сънената Сейварден.

— С цялото ми уважение... не се обиждай, но... Не искам да те обидя. Само дето... всички се чудят дали коленичиш на госпожата.

— Защо го правиш това? — попита Сейварден, все още унесена, после тръсна глава да се разсъни. — Защо я наричаш „госпожата“ вместо „капитана“ или „флотска капитана“? — Идваше на себе си. — Не, като се замисля, знам защо. Извинява ѝ. Защо да се обиждам?

Екалу не отговори, силно смутена. — Бих, ако тя искаше. Но тя не ме иска.

— Госпожата... флотската капитана аскет ли е?

Сейварден се изсмя иронично.

— Не мисля. Тя не говори много, нашата флотска капитана. Не е от приказливите. Но ще ти кажа едно. — Пое си дълбоко дъх, издиша. После още веднъж, докато Екалу я чакаше да продължи. — Можеш да ѝ вярваш от тук до края на вселената. Тя никога няма да те предаде.

— Сериозно? — каза Екалу, видимо скептична. Изпълнена със съмнение. После се сети за нещо друго.

— Била е в специални операции преди?

— Не мога да кажа. — Сейварден сложи голата си ръка върху корема на Екалу. — Кога започва дежурството ти?

Екалу трепна леко, тръпка, породена от сложни емоции, най-вече приятни. Повечето не-радчаи не разбират емоционалния заряд, който голите ръце, без ръкавици, носят за една радчаи.