Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 43

След няма и час Сейварден дойде при мен от името на своите Амаат. Които през повечето време се бяха опитвали да проявят разбиране към цялата история, но сега не можеха да минат покрай войнишката столова, без да им бъде болезнено напомнено, че дори не са имали възможност да си изпробват силите в борбата за арака. На всичкото отгоре бях наредила всички воини Етрепа и Бо да получат плодове заедно с вечерята си този ден — имах запас от портокали, рамбутани и захаросани плодове, всичките закупени от Калр Пет и внимателно замразени в пашкул. Дори след като столовата бе разчистена и подредена, сладкият аромат на захаросаните плодове се усещаше в коридора и изпълваше душите на Амаат с негодувание, а устите им — със слюнка.

— Кажи им — посъветвах Сейварден, — че съм искала да окуража лейтенанта Тизаруат, а ако те бяха участвали в състезанието, нейните Бо не биха имали никакъв шанс. — Сейварден се засмя тихо, отчасти защото бе разпознала лъжата ми, отчасти защото се чудеше дали все пак не казвам истината. Така поне ми се стори на мен. Подозирах, че воините от декадата ѝ ще реагират по сходен начин. — Кажи им, че ако подобрят резултатите си следващата седмица, също ще получат захаросани плодове с вечерята. Калр също. — Последното го казах заради вечно подслушващата Калр Пет.

— Аарак? — попита обнадеждено Сейварден.

Във войнишката столова, където пиенето беше започнало по един изключително фокусиран и дисциплиниран начин, като всяка споделена глътка се придружаваше от прослава на някой от корабните богове, а воините се наслаждаваха в пълна мяра на араковото жило, атмосферата започваше да дегенерира. Бо Десет стана, помоли с леко надебелял език лейтенантата си за позволение, получи го и заяви намерението си да рецитира своя авторска поезия.

— Имам още арак — казах аз на Сейварден в каютата си. — И смятам да раздам част от него. Но този път ще внимавам с количествата.

Във войнишката столова изявлението на Бо Десет бе посрещнато с шумно одобрение, дори от лейтенанта Тизаруат, и окуражена по този начин, Десет се впусна в нещо, което се оказа епична поема, в голямата си част пълна импровизация, посветена на бог Калр. Който, според интерпретацията на Бо Десет, през повечето време бил пиян и не умеел да римува.

— Ограничаването на количествата може да се окаже добра идея — каза Сейварден в каютата ми. С известно униние. — Макар че самата аз и капка не бих близнала. — Когато преди година я намерих, гола и полумъртва на една заледена уличка, Сейварден вземаше твърде много кеф твърде често. Оттогава се въздържаше от всякакви упойващи вещества, поне през повечето време.