Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 40

Дилемата на Екалу ми беше ясна и очевидна. Съвсем доскоро тя бе принадлежала към декада Амаат и сега реагира на похвалата съответно като Амаат. От друга страна, вече беше лейтенанта на Етрепа. Не бързаше да отговори, сигурно се чудеше коя емоция е по-силна и как следва да реагира на репликата ми. Тизаруат бе забила поглед в чинията си, вероятно се досещаше накъде бия и не ѝ пукаше.

— Капитана — каза накрая Екалу. Очевидно ѝ бе трудно да пропусне обичайното „ако флотската капитана позволи”, внимаваше и с акцента си. — Всички декади, които служат на „Милостта на Калр“, са отлични. Но ако трябва да бъда по-конкретна и да стесня оценката си... — Направи пауза. Вероятно си даваше сметка, че се изразява твърде официално, следователно тромаво. — Ако трябва да избирам, бих казала, че Етрепа са най- добри. С цялото ми уважение към лейтенанта Сейварден и нейните Амаат, не искам да ги обидя, разбира се, но фактите говорят сами за себе си. — Най-сетне говореше що-годе нормално и със собствения си акцент.

От Тизаруат — мълчание. Откъм Бо Девет, застанала мирно в ъгъла на стаята — наранена гордост и чувство, че е предадена.

— Лейтенанта — каза „Милостта на Калр“ в ухото на Тизаруат. — Вашата декада чака да я похвалите.

Тизаруат вдигна глава и ме погледна за миг със сериозни люлякови очи. Знаеше какво правя, знаеше, че има само един възможен ход. Негодуваше и срещу него, и срещу мен. Приглушеният ѝ гняв се засили едва доловимо, но не намери сили да се удържи и почти веднага се смъкна до предишните си нива. И не беше само гняв — за част от секундата бях доловила силен копнеж, силен и безнадежден. Тизаруат насочи погледа си към Екалу.

— Моля да ми простите, лейтенанта, но с цялото си уважение се боя, че грешите. — По средата на изречението си спомни, че не бива да говори като Сейварден. Като Анаандер Мианаа ѝ. Замаза с една идея акцента си. — Бо може да е младша декада, но моите воини категорично са по-добри от всяка друга декада на кораба.

Екалу примигна. За миг лицето ѝ се изпразни от съдържание, съвсем като на второстепенен, толкова силна бе изненадата ѝ от акцента на Тизаруат, от изказа ѝ, от очевидната ѝ самоувереност, която не подобаваше на седемнайсетгодишно момиче, но после бързо се опомни. Зачуди се как да отвърне. Не би могла да изтъкне, че Бо все пак наистина са младши, защото това би наляло масло в твърдението на Сейварден за нейните Амаат. Погледна към мен.

Нагласила бях неутрално заинтригувано изражение на лицето си и го оставих така.

— Е — казах любезно, — редно е да решим този спор. Обективно. Със състезание по стрелба и отбрана, да речем. — Екалу най-сетне осъзна, че съм го планирала от самото начало. Но все още бе озадачена, детайлите ѝ убягваха. Демонстративно раздвижих пръсти, изпращайки съобщение до Калр Пет. На двете лейтенанти казах: — Какви са резултатите ви?