Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 31
Ан Леки
— Но ти ме надхитри — каза тя, все така нещастна, забила поглед в омърляната пейка. — Признавам.
— Ти сама се надхитри. Не си разполагала със стандартен комплект импланти за второстепенен. — Вече близо сто години производството на второстепенни беше забранено със закон. Ако не броим телата, които вече бяха оборудвани и чакаха в пашкули, а те почти без изключение бяха складирани в трюмовете на войскови кораби клас „Правда“. А нито един такъв кораб не се намираше близо до Палата Омоу. — Наложило се е да моделираш оборудването, което използваш за самата себе си. А човешкият мозък е сложно нещо. Не би имало проблем, ако е трябвало да бърникаш в собствения си мозък, него ти познаваш отлично. Но работата е там, че не си можела да използваш някое от собствените си тела, първо, защото не разполагаш с излишни напоследък, и второ, защото аз бих те изритала през въздушния шлюз веднага щом минем през портала. Значи е трябвало да използваш чуждо тяло. Само че оборудването, с което си разполагала, е направено специално за твоя мозък, по негови „размери“. А не си имала време да направиш тестове. С колко си разполагала, една седмица? Или по-малко дори. Какво стана, отвлече детето, натика жици в мозъка му и го изхвърли на доковете? — Тизаруат беше пропуснала чая с братовчедата на майка си в онзи ден, не бе отговаряла и на съобщенията. — Дори хардуерът да е отличен и медиката да е опитна, пак не винаги се получава. Както ти, без съмнение, знаеш.
Знаеше го.
— Какво ще правиш сега?
Пренебрегнах въпроса.
— Смятала си, че просто ще заповядаш на кораба да захранва с грешни данни мен и медиката, че лесно ще прикриеш всичко, което трябва да се скрие. Имала си нужда от поддържаща медикаментозна терапия, това е станало ясно веднага щом хардуерът е заработил, но не си могла да сложиш лекарствата в багажа си, защото Бо щяха да ги намерят веднага и аз щях да се запитам защо са ти нужни точно тези лекарства. — А после, след като не бе успяла да се снабди с нужните медикаменти, депресията ѝ е станала толкова силна, че вече не е можела да я прикрива, можела е само да нареди на кораба да смекчи данните за физическото ѝ състояние. — Но аз вече знаех докъде си готова да стигнеш, за да получиш своето, а и имах предостатъчно време да мисля, докато лежах тук и се възстановявах от раните си. — Да мисля какво би опитала тя и как аз бих могла да ѝ попреча, без да се издам. — И за миг не повярвах, че ще ми дадеш кораб и ще ме оставиш да отлетя с него, без да следиш отблизо действията ми.
Отидох при пейката, която ми служеше за легло, издърпах чаршафите и отворих раклата отдолу. Вътре се намираше кутията, която можеше да се види с човешко око, но не и със сензорите на кораб или станция, освен ако те нямат очи на второстепенен, с които да погледнат. Отворих я, извадих пакетчето с лекарства, които бях взела от лазарета дни преди последния си разговор с Анаандер Мианаай на Палата Омоу. Преди да срещна лейтенанта Тизаруат в офиса на старша инспектора Скааиат, преди да знам, че съществува.
