Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 33

Ясно виждах колебанието ѝ, силната ѝ тревога. Тизаруат изпитваше болка, силно страдание, а ако нещо можеше искрено да разстрои и разгневи медиката, това бе страдание, което тя не може да облекчи. Заповедта ми можеше да се интерпретира като брутална принуда под заплахата от екзекуция, но също така ѝ даваше отлично извинение да направи необходимото и тя много скоро щеше да стигне до този извод.

— Медика — изграчи Тизаруат, подновила опитите си да разхлаби каишите.

Поставих едната си ръка в черна ръкавица на гърлото ѝ, Без натиск, само като напомняне.

— Медика — казах спокойно. — Без значение коя е тя и без значение за коя се представя, поставянето на имплантите е било незаконно и напълно несправедливо от самото начало. И неуспешно освен това. Виждала съм го преди, минала съм през него лично. Състоянието ѝ няма да се подобри, късмет ще е, ако не се влоши всъщност. Лекарствата ще я облекчат за известно време, но няма да решат проблема. Само едно нещо може да го реши. — Две неща. Но в някои отношения двете бяха едно, поне що се отнасяше до този фрагмент на Анаандер Мианаа ѝ.

Медиката бе изправена пред два еднакво неприемливи варианта и само миниатюрният шанс да помогне на пациентата си можеше да наклони везните в едната посока. И аз видях как ги накланя.

— Аз никога... Флотска капитана, нямам никакъв опит с тази процедура. — Полагаше неимоверни усилия да контролира гласа си. Никога не беше работила с второстепенни, аз бях първият, появил се в лазарета и. И докато ме лекуваше, медиката бе следвала указанията на кораба.

А аз съвсем не бях типичният второстепенен.

— Малцина имат нужния опит. Слагането на имплантите е рутинна процедура, но лично аз не познавам нито една, която да ги е вадила. И със сигурност не знам за такава, която се е опитала да опази живота и здравето на пациентата си след като ги е извадила. Сигурна съм обаче, че ще се справите. Корабът знае какво трябва да се направи. — „Милостта на Калр“ уверяваше медиката в същото, едновременно с мен. — Аз също ще помогна.

Медиката погледна към Тизаруат — не, към Анаан- дер Мианаай, — вързана за кушетката, затворила очи, зарязала опитите си да се освободи от каишите. После погледна към мен и каза:

— Упойка.

— О, не. Трябва да е будна по време на процедурата. Но не се тревожете, преди малко едва не я удуших. Няма да крещи твърде много.