Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 32

— Отиваме в лазарета. — После добавих мълчаливо към „Милостта на Калр“: — Прати две воини Калр.

Долових изблик на надежда откъм Анаандер Мианаай веднага щом лейтенанта Тизаруат, развълнувана от думите ми и от вида на пакетчето таблетки в ръката ми, бе залята от непреодолимото желание да сложи край на нещастието си. Сълзи потекоха от нелепо люляковите ѝ очи, тих хлип, като скимтенето на сритано пале, се изтръгна от гърлото ѝ,

— Как сте издържали? — попита тя. — Как сте оцелели?

Нямаше смисъл да отговарям. Не беше истински въпрос, а възклицание по-скоро, и отговорът не беше от значение за никого.

— Стани.

Вратата се отвори и две от моите Калр влязоха в каютата. Не успяха да скрият изумлението и тревогата си, като видяха лейтенанта Тизаруат дълбоко разстроена и отпусната на пейката, ръкавът на униформената ѝ куртка изцапан със стомашен сок.

Отидохме в лазарета. Бяхме тъжна гледка — Тизаруат (която не беше Тизаруат) се облягаше на една от моите воини, другата вървеше отзад. Медиката ни посрещна сащисана. Сащисана и ужасена, защото със собствените си специализирани импланти беше видяла какво има в главата на лейтенантата веднага щом корабът бе спрял да манипулира данните ѝ, Обърна се към мен с очевидното намерение да каже нещо.

— Момент — спрях я рязко аз, изчаках двете воини да настанят Тизаруат (която не беше Тизаруат) на една маса и ги отпратих.

Преди медиката да е казала нещо, преди Анаандер Мианаай да се е усетила какво става, аз задействах каишите на масата и те се стегнаха около тялото ѝ, Тизаруат се стресна, но беше така дълбоко нещастна, че не осъзна какво ѝ готвя.

— Медика — казах аз. — Както сама виждате, лейтенанта Тизаруат има незаконни импланти. — Медиката мълчеше ужасена. — Отстранете ги.

— Не, не! — опита се да извика Анаандер Мианаай, но не ѝ се получи, гласът ѝ беше гъгнив и без сила.

— Коя е направила това? — попита медиката. Явно все още се опитваше да открие някакъв смисъл в ситуацията.

— Наистина ли смятате, че това е най-важният въпрос в момента? — А и лесно можеше да се досети за отговора, ако се замислеше. Само една би могла да направи това. Само една би го направила.

— Медика — каза Тизаруат, зарязала опитите си да махне каишите. Гласът ѝ все още звучеше хрипливо и безсилно. — Аз съм Анаандер Мианаай, лордата на Радч. Арестувай флотската капитана, освободи ме и ми дай лекарствата, от които имам нужда.

— Прекалявате, лейтенанта — казах аз и се обърнах към медиката. — Дадох ви заповед, медика. — Сега, когато бяхме в изолацията на порталното пространство, моята дума беше закон. Нямаше значение какви са заповедите ми, нямаше значение дали са незаконни или несправедливи. Една капитана може и да бъде изправена на съд за една или друга спорна заповед, но екипажът ѝ със сигурност би бил екзекутиран, ако дръзне да не се подчини на същата тази заповед. Това беше централен факт в живота на радчайската воина, макар че рядко се стигаше до реални демонстрации. И никоя на борда на „Милостта на Калр“ не би могла да го забрави. Нисем Птем, чието име се споменаваше всеки ден на кораба по моя изрична заповед, е била воина като тях, екзекутирана, задето отказала да убие невинни по висшестояща заповед. Никоя на борда на моя кораб не би могла да забрави за нея, нито да забрави защо е умряла. Или че съм избрала точно нейното име да бъде споменавано ежедневно, като да е покойница от собственото ми семейство или от екипажа на този кораб. Всичко това не би могло да убегне на медиката в момента.