Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 193

И в същия миг разбра, че представлявам непосредствена заплаха за неговата капитана. Изстреля се към мен с нечовешката си скорост, сметнал, без съмнение, че аз съм просто човек и лесно ще ми отнеме оръжието, макар самият той да е ранен. Връхлетя ме с цялата си тежест. От болката в раненото рамо ми причерня, но не изпуснах пистолета.

В същия миг станцията реши проблема с наводняването на Долната градина, като изключи гравитацията. Вече нямаше горе и долу. „Мечът на Атагарис“ се вкопчи в мен, опитваше се да ми измъкне пистолета. Инерцията от сблъсъка ни беше отделила от земята и се въртяхме счепкани по посока на водопада. Водата вече не падаше, а се събираше в растяща сфера там, където куполът се срещаше със скалната стена.

Някъде на заден план, между болката в рамото и усилията да удържа пистолета, чух станцията да казва нещо за проблем с автоматичната функция за отремонтиране на купола и че щял да мине час, докато се събере ремонтен екип, който да се придвижи със совалка до мястото на пробива и да го закърпи.

Един час беше твърде много. Щяхме или да се удавим, настигнати от растящите сфери вода, която помпата на водопада продължаваше да изтегля от езерото, или да се задушим. Не бях успяла да спася Баснааид. Бях предала и убила сестра ѝ, а сега, след като бях дошла тук с надежда да я компенсирам поне малко, бях причинила и нейната смърт. Не я виждах. Не виждах почти нищо, заслепена от болката в рамото. Виждах само „Мечът на Атагарис“ и сребристочерния блясък на водното кълбо, към което се носехме.

Щях да умра тук. „Милостта на Калр“, Сейварден, Екалу, медиката и целия екипаж ги нямаше. В това бях сигурна. Корабът никога не би мълчал така, ако имаше избор.

В същия миг беззвездната, бездънна чернилка на портал зейна току отвъд купола и „Милостта на Калр“ се появи, безразсъдно близо до станцията, а аз чух Сейварден да ми казва как няма търпение да я смъмря веднага щом се озова в безопасност.

— Изглежда, „Мечът на Атагарис“ се придвижва през портал — продължи бодро тя. — Надявам се да не излезе от него там, където току-що бяхме ние. Възможно е случайно да съм изхвърлила голямо количество мини точно преди да се разкараме.

Бях почти сто процента сигурна, че страдам от сериозен кислороден глад и халюцинирам, поне докато половин дузина обезопасени с кабели Амаат не хванаха второстепенния от „Мечът на Атагарис“ и не ни изтеглиха през дупката, която бяха изрязали в купола, а оттам в една от совалките на „Милостта на Калр“.

Веднага щом се озовахме в совалката зад затворени люкове, побързах да се уверя, че Баснааид е добре. Помогнах ѝ да се върже в едно от креслата и пратих една Амаат да се грижи за нея. Тизаруат също беше добре, ако не броим, че повръщаше от стреса и микрограви- тацията. Бо Девет ѝ държеше торбичката, готова да сложи корективи на разкървавения ѝ нос и счупените ребра. Погрижих се капитана Хетнис и нейният второстепенен да бъдат вързани здраво. Чак тогава позволих на медиката да ми съблече куртката и ризата, да намести с помощта на една Амаат костите в рамото ми и да го обездвижи с коректив.