Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 195

— Няма — отговори „Мечът на Атагарис“.

— Тогава ще убия капитана Хетнис. — Медиката, която още се занимаваше с коректива върху коляното на Хетнис, ме стрелна с изненадан поглед, но не каза нищо.

— Вие — каза „Мечът на Атагарис“. Гласът му беше безучастен като на второстепенен, но аз можех да се досетя за емоциите, които криеше корабът. — Ако само можех да ви покажа какво е. Ако само можехте да разберете какво е да си в моята позиция. Но това няма как да стане и е поредното доказателство, че справедливост не съществува.

Имаше какво да кажа по въпроса. Имах отговори. Вместо това повторих:

— С кого въртеше търговия твоята капитана от другата страна на Призрачния портал?

— Тя не се представи — отвърна „Мечът на Атагарис“ с все същия равен и спокоен глас. — Приличаше на ичана, но не можеше да е такава, защото никоя ичана не говори радчайски с такъв акцент. Ако се съди по говора ѝ, вероятно идваше от самия Радч.

— С лек намек за нотайски акцент вероятно. — Мислех си за онзи чаен сервиз, който Рогд беше счупила, а Калр Пет — прибрала от боклука и донесла в Долната градина. И за снабдителната капсула.

— Може би. Капитана Хетнис смяташе, че онази работи за лордата на Радч.

— Ще държа капитаната ти близо до себе си, кораб — казах аз. — Ако не ми се подчиниш или ако реша, че си ме измамил, тя ще умре. Изобщо не се съмнявай в думите ми.

— Как бих могъл? — отвърна „Мечът на Атагарис“. Горчивината се долавяше ясно въпреки равния му тон.

Не отговорих. Обърнах се и се изтеглих напред, за да направя място на Амаат, които носеха консервационен пашкул за капитана Хетнис. Зърнах Баснааид, която седеше само на няколко кресла от нас и вероятно бе чула целия ми разговор с „Мечът на Атагарис“.

— Флотска капитана — каза тя, когато се изравних с нея. — Исках да ви кажа нещо.

Сграбчих една скоба и спрях.

— Да, земедела?

— Радвам се, че сестра ми е имала приятела като вас, и ми се иска... Имам чувството, че ако сте били там, когато се е случило онова... когато е загинала... Че може би нещата са щели да се развият другояче и тя още щеше да е жива.

От всички неща, които би могла да каже... От всички неща, които би могла да каже сега, когато току-що бях заплашила да застрелям капитана Хетнис само за- щото знаех какво чувства корабът ѝ към нея. Да ми каже точно това, точно тя и точно сега...

Бях изчерпала способностите си да мълча, да се правя на безразлична.

— Граждана — отвърнах и чух собствения си глас да се изравнява до пълна монотонност. — Аз бях там, когато се случи, и не можах да помогна на сестра ви. Споменах ви, че съм използвала друго име по времето, когато я познавах. Това име беше „Правдата на Торен“. Аз бях корабът, на който тя служеше, и по лична заповед на Анаандер Мианаай застрелях сестра ви в главата. Случилото се впоследствие доведе до собственото ми унищожение и тялото, което виждате сега, е единствената отломка от онзи кораб. Аз не съм човек и вие имахте пълно право да сте груба с мен при първата ни среща. — Извърнах лице преди Баснааид да е видяла малките издайнически знаци за чувствата, които съпровождаха това мое признание.