Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 191

— Каквото направих, го направих от лоялност — каза троснато Хетнис. — Не че ти знаеш какво означава това. — Ако рамото не ме болеше зверски и ако ситуацията не беше толкова сериозна, сигурно щях да се изсмея. В неведение за този факт, Хетнис продължи: — Истинската лорда на Радч никога не би лишила корабите си от второстепенни, никога не би разпуснала флотата, която защитава Радч.

— Лордата на Радч — изтъкнах аз — никога не би проявила глупостта да ти даде онзи чаен сервиз като отплата, която уж трябва да е по-дискретна от пари в брой. — Някъде от средата на езерото дойде бълбукащ звук. Предполагах, че там водата е най-дълбока. За миг помислих, че нещо е паднало във водата или че риба е изплувала. Стоях до кръста в езерото, насочила пистолета си към капитана Хетнис, лявото рамо ме болеше непоносимо и точно тогава, с периферното си зрение, видях онова, което съпровождаше бълбукащия звук — мехур се издигна на повърхността и се спука. Мина част от секундата, докато осъзная какво съм видяла.

Паника изопна лицето на Баснааид — тя също беше видяла мехура и знаеше какво означава той. Въздух, извиращ от дъното на езерото, можеше да идва единствено от Долната градина. А щом въздух се движи отдолу нагоре, значи отгоре надолу се движи вода.

Играта беше свършила. Просто Хетнис още не го беше разбрала. Станцията щеше да запази мълчание, за да спаси живота на Баснааид, щеше дори да блокира евентуалните обаждания оттук до службата за сигурност. Но не би го направила, ако с това рискува цялата Долна градина. Единственият въпрос без отговор беше дали Баснааид — или някоя друга от присъстващите — ще оцелее след това изпитание.

— Станция — казах високо. — Евакуирай Долната градина незабавно. — В най-непосредствена опасност се намираше първо ниво, а там само част от конзолите бяха поправени. Но сега нямах време да се тревожа колко граждани ще чуят заповедта за евакуация и ще успеят ли да уведомят останалите. — Съобщи на моите хора, че Долната градина ще бъде наводнена, нека помогнат с евакуацията. — „Милостта на Калр“ щеше вече да ги е уведомил, но „Милостта на Калр“ го нямаше. О, капитана Хетнис щеше горко да съжали за това, тя, както и „Мечът на Атагарис“. Веднага щом отървях Баснааид от ножа, опрян в гърлото ѝ.

— Какви ги говориш? — попита капитана Хетнис. — Станция, нищо такова няма да правиш. — Баснааид ахна, когато Хетнис я стисна по-силно и я разтърси, за да подчертае заплахата си.

Глупавата капитана Хетнис.

— Капитана, наистина ли искаш станцията да избира между Баснааид и обитателите на Долната градина? Възможно ли е да не разбираш последствията? — Колоритното определение на Тизаруат — „тъпа патка“ — наистина се доближаваше до истината. — Нека позная. Планът е бил да ме убиеш, да арестуваш воините ми, да унищожиш „Милостта на Калр“ и да убедиш губернатората, че съм била предатела. — Водата избълбука отново, два пъти, с по-големи мехури. Капитана Хетнис още не бе осъзнала, че е изгубила играта, но много скоро щеше да стигне до този неизбежен извод и тогава щеше да направи нещо отчаяно. Време беше да сложа край на това. — Баснааид — казах аз. Тя гледаше пред себе си ужасена, паникьосана. — Както е казала поетата: „Като лед. Като камък“. — Същата поета, която тя беше цитирала и чиито стихове ме бяха довели тук. Аз бях разбрала посланието ѝ. Можех само да се надявам, че и тя ще разбере моето. „Каквото и да стане, не мърдай“. Пръстът ми се стегна около спусъка.