Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 192

Трябваше да внимавам повече за лейтенанта Тизаруат. Тя бе наблюдавала неотлъчно капитана Хетнис и второстепенния, който стоеше в края на моста. Премествала се бе бавно, милиметър по милиметър, скъсявала бе разстоянието, без да забележим нито аз, нито Хетнис, нито — очевидно — „Мечът на Атагарис“. И когато ме е видяла да се обръщам към Баснааид, се е досетила какво планирам — за разлика от останалите, Тизаруат знаеше, че бронята на Хетнис не е пречка за моя пистолет. Ала също така си е дала сметка, че „Мечът на Атагарис“ все още представлява опасност за граждана Баснааид. В мига преди да стрелям тя изключи бронята си и нападна с вик второстепенния.

Като видя какви ги върши лейтенантата ѝ, Бо Девет — оказа се, че е клечала зад парапета на скалния корниз — извика и вдигна оръжието си, но не можеше да направи нищо.

Капитана Хетнис чу вика ѝ. Вдигна глава, видя я да стои на корниза с насочено оръжие, трепна и се сви точно когато стрелях.

Оказа се, че пресгерският пистолет е непромокаем, а моят прицел, както можеше да се очаква, беше безпогрешен. Само че куршумът мина над капитана Хетнис и над Баснааид. Продължи напред и удари бариерата между нас и вакуума на открития космос.

Куполът над Градините бе направен от материал, който издържа на удар. Ако беше стреляла Бо Девет, или „Мечът на Атагарис“, куршумите нямаше дори да го одраскат. Но куршумите на пресгерския пистолет прогаряха всичко, без изключение, на дълбочина 1,11 метра. А куполът беше дебел по-малко от половин метър.

Моментално се разпищяха аларми. Всички входове към Градините се затвориха с трясък. Ние попаднахме в капан, а въздухът излиташе през дупката от куршума. Пространството беше много голямо, така че щеше да мине време, докато въздухът се разреди опасно, а и сега службата за сигурност несъмнено щеше да ни обърне внимание. Но водата, която изтичаше от езерото, означаваше, че няма реална бариера между Градините (с пробойната в купола им) и Долната градина. Логично бе секционните врати в Долната градина (поне онези, които работеха, а те без изключение бяха на първо ниво, точно под нас) също да се затворят, като уловят в капан онези граждани, които още не са успели да се евакуират. И ако дъното на езерото поддадеше още, всички тези граждани щяха да се издавят.

Това беше проблем на станцията. Тръгнах към острова, газейки през водата. Бо Девет хукна надолу по пътеката. „Мечът на Атагарис“ с лекота бе надвил Тизаруат и тъкмо вдигаше ръка да стреля по Баснааид, която се беше измъкнала от хватката на капитана Хетнис и тичаше към моста. Прострелях „Мечът на Атагарис“ в китката и той изпусна оръжието.