Читать «Милостта на Калр» онлайн - страница 194

И чак когато болката утихна си дадох сметка колко силно съм стискала зъби. Колко напрегнати са били всички мускули в тялото ми и колко зле се е отразило това на крака ми. „Милостта на Калр“ не ми беше казал нищо изрично, но и нямаше нужда — показваше ми образи и емоции от моите Калр, които помагаха с последния етап на евакуацията в Долната градина (Уран също се бе включила, възползвайки се от опита си с микрогравитацията, натрупан при пътуването ни от планетата), препращаше ми данни за Амаат на Сейвар- ден и за самата Сейварден. Мрачната загриженост на медиката. Болката, срама и себеомразата на Тизаруат. Изтеглих се тромаво с една обездвижена ръка покрай Тизаруат, докато Бо Девет слагаше корективи на нараняванията ѝ. Нямах си вяра да спра и да говоря с нея.

Затова продължих напред, към Хетнис и нейния второстепенен, които седяха овързани в креслата си. Наблюдавани от моите Амаат. И капитаната, и сегментът бяха обвити от сребристото сияние на телесна броня. На теория „Мечът на Атагарис" все още можеше да излезе през портал близо до станцията и да ни нападне. На практика, дори да се беше разминал със заложените от Сейварден мини — които биха предизвикали минимални щети по корпуса му и нищо повече, — нямаше начин да ни нападне, без да нападне и своята капитана.

— Изключи бронята си, капитана — казах аз. — Ти също, Атагарис. Знаете, че тя няма да спре моите куршуми, а не можем да лекуваме нараняванията ви, до- като сте с броня.

„Мечът на Атагарис“ изключи бронята си. Медиката се придърпа покрай мен с коректив в ръка и се намръщи още повече, като погледна ранената му китка.

— Да ти го начукам — беше единственото, което каза капитана Хетнис.

Все още държах пресгерския пистолет. Капитана Хетнис беше на повече от метър от корпуса на совалката, а и лесно щяхме да го закърпим, ако го пробиех с куршум. Намерих опора в едно от креслата наблизо и я прострелях в коляното. Тя изпищя, а второстепенният се опита да скъса каишите си, но неуспешно.

— Капитана Хетнис, отнемам ти командването — казах веднага щом медиката ѝ сложи коректив, а моите Амаат уловиха разлетелите се сферички кръв. — Имам пълното право да те застрелям в главата след случилото се днес. Не обещавам, че няма да го направя. Ти и всичките ти офицери сте арестувани. „Мечът на Атагарис“, незабавно ще изпратиш всички хора от екипажа си на станция Атоек. Невъоръжени. След това ще изключиш двигателите си и ще прибереш второстепенните си сегменти в пашкули до следващо нареждане. Капитана Хетнис и всичките ти лейтенанти ще бъдат прибрани в консервационни пашкули на станция Атоек. Ако отправиш заплаха към станцията, към кораб или граждана, офицерите ти ще умрат.

— Не можеш... — започна капитана Хетнис.

— Млъкни, граждана — казах аз. — Говоря с „Мечът на Атагарис“. — Капитана Хетнис не каза нищо. — Ти, „Мечът на Атагарис“, ще ми кажеш с кого е въртяла търговия капитаната ти от другата страна на Призрачния портал.