Читать «Партньори» онлайн - страница 57

Джон Гришам

На Стефано му се прииска да попита как ФБР е установило кои са участниците в консорциума му, но се замисли и прецени, че всъщност не е било трудно. Това бяха хората, загубили най-много.

— Една такава история ще означава край на бизнеса ти, нали разбираш? — добави Джейнс с престорено съчувствие.

— Добре, какво искаш?

— Ето какво е предложението. Много е просто всъщност. Ти ни казваш всичко… как сте го открили, какво ви е разказал и така нататък… всичко. Имаме много въпроси. В замяна се отказваме от обвиненията срещу теб и оставяме клиентите ти намира.

— Това е чиста проба изнудване.

— Точно така. Ние сме писали учебника. Проблемът ти е, че можем да унизим клиентите ти и да те извадим от бизнеса.

— Това ли е всичко?

— Не. Ако имаме малко късмет, не е изключено да влезеш и в затвора.

Имаше много причини, заради които да се съгласи на тази сделка, и не на последно място заради мисис Стефано. Тя се чувстваше опозорена, защото бе плъзнала мълвата, че ФБР наблюдава къщата й денонощно. Телефоните й се подслушваха — беше сигурна в това, защото мъжът й се обаждаше само от задния двор, сред розовите храсти. Дамата беше пред нервен срив. Непрекъснато повтаряше на съпруга си, че са почтени хора.

С впечатлението, че знае повече, отколкото в действителност, Стефано поставяше ФБР точно там, където искаше. Обвиненията щяха да отпаднат. Щеше да защити клиентите си. Най-важното обаче бе това, че щеше да впрегне огромните ресурси на Бюрото в търсене на парите.

— Ще трябва да поговоря с адвоката си.

— Очаквам отговора ти до пет часа утре следобед.

Патрик видя зловещите си рани в късната емисия на Си Ен Ен, която показа как Санди, неговият човек, размахва снимките като боксьор току-що спечелена купа. Беше по средата на обобщението на новините от деня. Все още няма официален отговор от ФБР, обяви кореспондентът, застанал пред Хувър Билдинг във Вашингтон.

Когато показаха снимките, Луис бе в стаята. Той замръзна намясто, заслуша се, започна да гледа ту телевизора, ту Патрик, който се усмихваше подигравателно в леглото. Бързо се досети за какво става дума.

— Моите снимки? — попита Луис със силния си акцент.

— Да — отговори Патрик, готов да прихне.

— Моите снимки! — повтори Луис гордо.

Историята за американския адвокат, който инсценирал собствената си смърт, наблюдавал погребението си, отмъкнал деветдесет милиона долара и бил заловен след четири години спокоен живот в Бразилия, се превърна в отлично забавно четиво за почти целия западен свят. Ева прочете последния епизод в един американски вестник, докато пиеше кафе под сенника на любимото си кафене в Екс. Валеше ситен дъжд, който мокреше масите и столовете недалеч от нея. Материалът не беше на първа страница. Споменаваха се изгарянията от трета степен, но нямаше снимки. Очите й се насълзиха и тя си сложи очилата, за да ги скрие.