Читать «Партньори» онлайн - страница 59

Замалко да се изкиска на собствената си глупост.

В кой затвор щяха да го тикнат? Като адвокат бе имал възможност да види всичките — градския на Билокси, окръжния на Харисън, дори федералния арест при военновъздушната база Кийслър, недалеч от града. Нямаше да има късмет да попадне във федералния.

Дали щяха да го сложат сам в килия или с обикновените крадци и бандити? Хрумна му нещо. Отвори папката и бързо прегледа препоръките на лекаря във връзка с освобождаването му. С големи букви пишеше:

ПАЦИЕНТЪТ ДА ОСТАНЕ ХОСПИТАЛИЗИРАН

НАЙ-МАЛКО СЕДЕМ ДНИ.

Бог да го благослови! Защо не му бе хрумнало по-рано? Химикалите. През последната седмица в организма му бяха натъпкани повече наркотици, отколкото през целия му живот досега. На тях можеха да се припишат пропуските в паметта, занижената способност за преценка…

Трябваше на всяка цена да предаде копие от медицинските документи на Санди, така че той да му подготви малка стая с болнично легло, само за него, с медицински сестри. Това би било чудесен карцер. Пред вратата можеха да сложат и десет ченгета, за да го пазят, беше му все едно. Да му дадат болнично легло със звънец за повикване на дежурната сестра и на всяка цена да го изолират от обикновените престъпници.

— Трябва да се обадя по телефона — каза той. Не се обърна конкретно към никой от присъстващите.

Не последва отговор.

Спряха край голям хангар, пред който имаше товарен реактивен самолет. Военните полицаи останаха отвън, а Патрик и агент Майърс влязоха в малката канцелария, спорейки дали обвиняемият има право по конституция не само да се обажда по телефона, но и да изпраща документи по факс.

Патрик се наложи, след като заплаши Майърс с всички възможни съдебни разправи, и изпрати по факса копие от медицинското заключение в офиса на Санди Макдърмот в Ню Орлиънс.

След дълго бавене в мъжката тоалетна арестантът отново се присъедини към охраняващите го и се качи на товарния военен самолет.

Кацнаха във военновъздушната база Кийслър в дванайсет без двайсет на обяд. За изненада, а и за доста сериозно разочарование на Патрик около пристигането му нямаше нищо празнично — никакви камери и репортери, никаква тълпа стари приятели, втурнали се да предложат помощта си в този тежък час.

Пистата бе отцепена по височайша заповед. Никаква преса. Пред портала, на миля и половина разстояние, се бе събрала тълпа, но бе възможно да се заснеме само приближаването и кацането на самолета. Журналистите също бяха разочаровани.

Честно казано, Патрик се бе надявал да се покаже пред медиите с неслучайно избраните хирургически дрехи, за да видят как купа надолу по стълбата към асфалта, как се тътри като пребито куче с оковани ръце и крака. Гледката щеше да е доста въздействаща — първото впечатление, което щяха да получат потенциалните съдебни заседатели от свободния свят.