Читать «Партньори» онлайн - страница 56

— Добър вечер — поздрави той любезно, когато отвори. — Чакайте да позная… продавате понички.

— ФБР, сър — каза единият от двамата агенти и затършува в джоба си.

— Не си прави труда, приятел. Вече ви познавам. Последния път, когато ви видях, бяхте паркирали долу, на ъгъла.

Четяхте жълт вестник и се опитахте да се скриете зад кормилото. Предполагали ли сте в колежа, че един ден ще се занимавате с толкова вълнуваща работа?

— Мистър Джейнс иска да ви види — обади се вторият агент.

— Защо?

— Не знаем. Нареди да дойдем и да ви вземем. Иска да ви придружим до кабинета му.

— Значи Хамилтън днес работи извънредно, а?

— Да, сър. Ще дойдете ли с нас?

— Арестувате ли ме?

— Не.

— Тогава какво всъщност правите? Имам много адвокати, трябва да знаете. За неправомерен арест или задържане мога да ви дам под съд.

Двамата се спогледаха нервно.

Стефано не се страхуваше от евентуална среща с Джейнс или с който и да било друг. Не се съмняваше, чеше се справи с всичко, което решат да му сервират.

Все пак обаче не беше забравил, че могат да му връчат обвинения в криминални деяния. Малко сговорчивост не би навредила.

— Изчакайте пет минути — каза той и влезе вътре.

Когато Стефано влезе в кабинета му, Джейнс седеше зад бюрото си и прелистваше дебел доклад.

— Седни — каза той и посочи столовете отсреща. Наближаваше полунощ.

— Приятна вечер, а, Хамилтън? — каза Стефано и се ухили.

Джейнс остави доклада.

— Какво, по дяволите, сте направили с тоя човек?

— Не знам. Предполагам, че бразилците са проявили малко грубост. Ще оживее.

— Кой го направи?

— Нужно ли е да присъства адвокатът ми, Хамилтън? Това разпит ли е?

— Не знам какво е, ясно? Директорът седи до телефона си у дома и постоянно се консултира с главния прокурор, който, между другото, не гледа на тая история с добро око. Обаждат ми се през двайсет минути и ме дерат жив. Положението е сериозно, разбираш ли, Джак? Тези обвинения са кошмарни. Цялата страна гледа проклетите снимки и се чуди защо сме изтезавали американски гражданин.

— Ужасно съжалявам.

— Личи си. Кой го направи?

— Едни местни типове. Шайка бразилци, които наехме, щом разбрахме, че нашият човек е там. Дори не знам имената им.

— Как разбрахте, че е там?

— Иска ти се да знаеш, нали?

— Да. — Джейнс разхлаби вратовръзката си, седна на ръба на бюрото и погледна Стефано отвисоко. Стефано отвърна на погледа му без следа от смущение. Беше в състояние да се измъкне от всякакви неприятности, сервирани му от ФБР. Разполагаше с отлични адвокати.

— Имам едно предложение за теб — каза Джейнс. — Току-що ми го предаде директорът.

— Целият съм слух.

— Готови сме да арестуваме Бени Арисия още утре. Ще вдигнем много шум, ще уведомим медиите и така нататък.

Ще обясним как тоя тип, загубил деветдесет милиона, те е наел, за да проследиш Ланиган, как ти си го открил и си го обработил, но въпреки това не си намерил парите.

Стефано слушаше съсредоточено, с безизразно лице.

— След това ще арестуваме двамата топ мениджъри — Атърсън от „Монарх-Сиера“ и Джил от „Нордърн Кейс Мючуъл“. Това са другите двама участници в малкия ти консорциум, нали? В луксозните им офиси ще нахълтат специални части, ще ги измъкнат навън с белезници и ще ги натикат в черни камионетки. Камерите няма да са далеч, за да отразят всичко. Ще се постараем да стане напълно ясно, че двамата са помогнали на Арисия да финансира операцията по откриването на Патрик в Бразилия. Помисли си, Стефано… клиентите ти ще бъдат арестувани и тикнати в затвора.