Читать «Партньори» онлайн - страница 55

Камерите се наклониха, за да хванат снимките в едър план. Тълпата бе на ръба на безпорядъка.

— Упоили са го, после са прикрепили към тялото му електроди. Пускали са ток и са го измъчвали почти до смърт, защото не е искал и не е можел да отговори на въпросите им. Ето това е нашето правителство в действие, дами и господа. Правителство, което изтезава гражданите си. Правителствени главорези, които наричат себе си агенти на ФБР.

Дори и най-обръгналите репортери бяха шокирани. Изпълнението беше великолепно.

Местната телевизия в Билокси пусна новината в шест часа, след сензационен увод. Почти половината предаване беше посветено на Санди и снимките. Другата половина бе за утрешното завръщане на Патрик.

Не след дълго Си Ен Ен пое новината и започна да я излъчва на всеки половин час, а Санди се превърна в сензация. Обвиненията бяха твърде сочни, за да бъдат отхвърлени с лека ръка.

Хамилтън Джейнс бе седнал с момчетата на чашка в един лъскав голф клуб близо до Александрия, когато видя какво показва телевизорът в ъгъла. Беше играл два часа, през които си бе забранил да мисли за Бюрото и безбройните главоболия, свързани с него.

Току-що му се стовари ново главоболие. Патрик Ланиган съди ФБР? Извини се на компанията, отиде до пустеещия бар, извади клетъчния телефон и набра един номер.

Дълбоко в Хувър Билдинг на Пенсилвания Авеню има един коридор, покрай който се редят множество стаи без прозорци. В няколко от тях специалисти следят телевизионни предавания от целия свят. В други прослушват радиопредавания. В трети четат вестници и списания. Цялата тази дейност в Бюрото наричаха просто „натрупване“.

Джейнс се обади на шефа на отдел „Натрупване“ и след няколко минути научи всичко. Тръгна си от клуба и се върна в кабинета си, на третия етаж на Хувър Билдинг. Обади се на главния прокурор, който, естествено, се опитваше да се свърже с него, и сега му вдигна луд скандал, без да му остави възможност за дълги обяснения. Джейнс все пак успя да увери прокурора, че ФБР няма нищо общо с твърденията за някакви си изтезания, претърпени от Патрик Ланиган.

— Твърдения? — извика главният прокурор. — Аз не видях ли раните с очите си? Дявол да го вземе, целият свят ги видя!

— Не сме го направили ние, сър — отвърна Джейнс спокойно, въоръжен с увереността, че този път казва самата истина.

— Тогава кой? — изръмжа в отговор главният прокурор. — Знаеш ли кой го е направил?

— Да, сър.

— Добре. Утре в девет искам на бюрото да ме чака доклад от три страници.

— Ще го имате.

Прокурорът гневно тресна телефона, а Джейнс изруга и ритна бюрото си с все сила. После позвъни на друго място, в резултат на което от мрака изплуваха двама агенти и застанаха пред вратата на мистър и мисис Стефано.

Джак бе гледал новините и не се изненада от реакцията на федералните. Когато историята набра скорост, той излезе на верандата и се обади на адвоката си по клетъчния телефон. Струваше му се много забавно — обвиняваха ФБР за действия, извършени от неговите хора. Ходът на Патрик Ланиган и адвоката му беше гениален.