Читать «Партньори» онлайн - страница 54

Джон Гришам

— Брилянтно, просто брилянтно. Само ФБР ли ще съдим?

— Да. Нещата трябва да са максимално прости. Аз срещу ФБР, срещу правителството — за трайни физически и психически увреждания от брутални изтезания по време на разпит някъде в джунглите на Бразилия.

— Звучи ми чудесно.

— Ще звучи още по-чудесно, когато попадне в ръцете на пресата.

— Колко?

— Все ми е едно. Десет милиона реални щети, сто милиона наказателно обезщетение.

Санди записа в бележника си и прелисти следващата страница. След малко спря и вдигна очи към Патрик.

— Всъщност не бяха от ФБР, нали?

— Не — отвърна Патрик. — Не бяха. На ФБР ме предадоха някакви анонимни главорези, които ме преследват от дълго време. Те още дебнат някъде.

— Във ФБР знаят ли за тях?

— Да. Стаята утихна. Санди чакаше да чуе още, но Патрик мълчеше. Чуваше се бъбренето на сестрите в коридора. Патрик се намести в леглото.

— Санди, трябва да побързаш. По-късно ще имаме предостатъчно време да поговорим. Знам, че имаш въпроси, само ми дай малко време.

— Окей, мой човек.

— Заведи делото и вдигни врява до небето. По-късно винаги можем да го променим и да настъпим истинските виновници.

— Няма проблем. Не ми е за първи път да съдя не когото трябва.

— Това е стратегия. Малко симпатия на моя страна няма да навреди.

Санди прибра бележника си и снимките в куфарчето.

— Внимавай — каза Патрик. — Веднага щом се разбере, че си мой адвокат, ще привлечеш вниманието на всевъзможни незнайни и жестоки хора.

— Пресата ли имаш предвид?

— И пресата, но не съвсем. Санди, скрил съм много пари. Има хора, готови на всичко, за да ги открият.

— Колко останаха от тези пари?

— Всичките. Дори повече.

— Могат да се окажат нужни, за да те отърва, приятелю.

— Имам план.

— Сигурен съм, че имаш. Ще се видим в Билокси.

13

По невероятната мрежа от източници на информация долетя слухът, че ще бъде заведено още едно дело по-късно следобед, малко преди канцеларията на съда да затвори. Мрежата вече трептеше, наелектризирана от новината, че по обяд на следващия ден ще докарат Патрик.

Санди помоли репортерите да почакат във фоайето на съда, докато подаде документите. После раздаде по едно копие на десетина от хрътките, които се боричкаха за по-добра позиция. Повечето бяха от вестниците. Имаше две миникамери и един микрофон на радиостанция.

В началото изглеждаше, че това е поредното дело на поредния адвокат, който иска да види физиономията си в печата. Когато обаче Санди обяви, че представлява Патрик Ланиган, нещата се промениха коренно. Тълпата нарасна и се скупчи — любопитни чиновници от съда, местни адвокати, дори един от чистачите спря, за да слуша. Санди обясни най-спокойно, че завежда дело срещу ФБР за физическо насилие и изтезания.

Санди изреди бавно и пространно всичките си обвинения и след това отговори на водопада от въпроси умно и изчерпателно, като гледаше право в обективите на камерите. Запази най-любопитното за накрая. Бръкна в куфарчето си и извади двете цветни снимки, които бе увеличил още повече и бе залепил на картон.

— Ето какво са направили с Патрик — каза той драматично.