Читать «Партньори» онлайн - страница 53

— Готов си да пътуваш. Там, където отиваш, има добри доктори.

Записа нещо в картона му и излезе, без да каже дума повече.

Трийсет минути след него се появи агент Брент Майърс. Усмихна се злобно и извади значката си, сякаш се упражняваше в показването й.

— Добро утро — каза той.

Патрик не го удостои с поглед, а попита:

— Не можа ли да почукаш, преди да влезеш?

— Да, разбира се. Извинявай. Патрик, говорих с лекаря.

Има добра новина… отиваш си у дома. Утре те изписват.

Имам заповед да те придружа. Тръгваме утре сутринта. Правителството ти осигурява специален военен самолет до Билокси. Не е ли вълнуващо? И аз ще бъда с теб!

— А сега би ли си тръгнал?

— Разбира се, ще се видим утре сутринта.

— Просто си върви.

Майърс изскочи от стаята и затвори вратата. След него дойде Луис. Влезе тихо, с поднос кафе, сок и нарязано манго. Той мушна един пакет под дюшека на Патрик и го попита дали има нужда от още нещо. Патрик каза, че няма, и му благодари тихо.

Час по-късно дойде и Санди в очакване на, както си мислеше, дълъг ден, изпълнен с ровене в изминалите четири години и откриване на отговори на стотиците въпроси, които искаше да зададе. Телевизорът угасна, щорите се вдигнаха, в стаята нахлу светлина и денят започна.

— Искам веднага да се върнеш в Щатите и да вземеш с теб това — каза Патрик. Подаде му пакета. Санди седна на единствения стол и разгледа снимките бавно и внимателно.

— Кога са правени? — попита той.

— Вчера. — Санди записа датата в бележника си.

— От кого?

— От Луис, санитаря.

— Кой направи това с теб?

— Кой ме е арестувал?

— ФБР.

— В такъв случай, мисля, че е дело на ФБР. Собственото ми правителство ме проследи, хвана ме, изтезава ме и сега ме връща в страната. Правителството, Санди. ФБР, Министерството на правосъдието, местните власти… областният прокурор, всички останали от групата по посрещането ми.

Виж добре как постъпиха с мен.

— Затова трябва да бъдат дадени под съд — отбеляза Санди.

— За милиони. При това бързо. Ето какъв е планът: утре сутринта тръгвам с някакъв военен самолет за Билокси.

Можеш да си представиш какво посрещане ще ми устроят.

Трябва да се възползваме от него.

— Да се възползваме?

— Именно. Трябва да заведем делото днес следобед, така че утре сутринта новината да се появи във вестниците. Обади им се. Дай им две от снимките, тези, които съм отбелязал на гърба.

Санди ги намери. Едната беше близък план на раните на гърдите му. Лицето му също се виждаше. Другата показваше изгаряне от трета степен върху бедрото.

— Искаш да ги дам на пресата?

— Само на местния ежедневник. Единствено той ме интересува. Четат го осемдесет процента от хората в окръг Харисън, откъдето съм сигурен, че ще бъдат съдебните заседатели.

Санди се усмихна.

— Май снощи не си спал много, а?

— Не съм спал от четири години.

— Идеята е брилянтна.

— Не чак толкова, но е един от малкото тактически ходове, които можем да сервираме на хиените, точещи зъби за трупа ми. Ще им сервираме това и поне малко ще охладим чувствата. Помисли, Санди. ФБР изтезава заподозрян, при това американски гражданин.