Читать «Партньори» онлайн - страница 51

Веднъж се бе опитал да говори за Ашли Никол, но само мисълта за детето го накара да се просълзи. Гласът му се разтрепери и той се извини. Било твърде болезнено.

Тъй като миналото все още не беше приключило, бе трудно да се мисли за бъдещето. Докато някъде там, назад, се движеха сенките, бе невъзможно да се правят планове. Патрик не си позволяваше да разсъждава за бъдещето, преди да е приключил с миналото.

Сенките му пречеха да спи — Ева бе сигурна в това. Сенките, които тя не можеше да съзре, а само усещаше.

Бяха се запознали в офиса на фирмата й в Рио преди две години. Беше се представил за канадски бизнесмен, който живее в Бразилия и има нужда от добър адвокат да го съветва по проблемите на вноса и данъците. За да изиграе ролята, се бе облякъл с елегантен ленен костюм и бяла колосана риза. Беше слаб, загорял от слънцето и симпатичен. Португалският му беше много добър, макар и не толкова, колкото нейният английски. Той държеше да говорят на нейния език — тя на неговия. Първият им делови обяд продължи повече от три часа и двамата разбраха, че ще има и други. Последва дълга вечеря, сетне се разхождаха боси по плажа на Ипанема.

Съпругът й беше доста по-възрастен от нея и бе загинал при самолетна катастрофа над Чили. Нямаха деца. Патрик, или Данило, както се наричаше в началото, твърдеше, че първият му брак за щастие е приключил с развод и че бившата му жена все още живее в Торонто.

През първите два месеца Ева и Данило се виждаха по няколко пъти седмично и романтиката бе завладяваща. Най-накрая й каза истината — цялата.

Една вечер, след като хапнаха в апартамента й и пиха хубаво френско вино, Данило се възпротиви срещу миналото и откри душата си. Говори, без да спре, до ранните часове на деня и от самоуверен бизнесмен се превърна в изплашен беглец. Изплашен и разтревожен, но много богат.

Облекчението бе толкова силно, че той едва не се разплака, но успя да се овладее. В края на краищата намираха се в Бразилия, а там мъжете просто не плачат. Особено пък пред красиви жени.

Това още повече я плени. Тя го прегърна, целуна го и се разплака вместо него, после обеща да направи всичко, което е по силите й, за да му помогне. Той й бе доверил най-тъмните, най-смъртоносните си тайни, а тя обеща да ги пази вечно.

През следващите седмици й каза къде са парите и я научи как може да ги движи из целия свят светкавично. Заедно изучаваха офшорните зони по света и проучваха възможностите за сигурно инвестиране.

Преди да се срещнат, бе прекарал в Бразилия две години. Бе живял в Сау Паулу — първия му дом, в Ресифи, в Минас Жераис и пет-шест други места. Два месеца бе работил по Амазонка и бе спал на баржа, под дебела мрежа против комари, толкова гъсто накацана от насекоми, че не се виждала луната. Бе чистил дивеча, убит от богати аржентинци в Пантанал — огромен резерват, колкото Великобритания, в щатите Мату Гросу и Мату Гросу ду Сул. Беше виждал места от собствената й страна, за които тя не бе и чувала. Бе избрал Понта Поран за свой дом много внимателно, сред милиони други подходящи места в огромната страна. Градчето беше малко и отдалечено, освен това се намираше близо до границата с Парагвай — лесно би могъл да избяга там в случай на нужда.