Читать «Партньори» онлайн - страница 49

Споделиха клюките на чаша бира — кой колко е спечелил в казината, къде е най-новият източник на кокаин, кого душат ченгетата от агенцията за борба с наркотиците, обикновените приказки на дребни мошеници от Крайбрежието, които мечтаят да забогатеят.

Кап презираше Труди и в миналото нерядко се бе подигравал на Ланс, че се мъкне след нея навсякъде.

— Е, как е оная кучка? — попита.

— Добре е. — Безпокои се обаче, след като го хванаха.

— И има защо. Колко гушна от застраховката?

— Два милиона.

— Във вестника пишеше два и половина. Както харчи, сигурно е профукала почти всичко.

— Няма страшно.

— Виж ми окото. Пишеше, че застрахователната вече е завела дело за мангизите.

— И ние имаме адвокати.

— Да, ама не си дошъл при мене, защото имате адвокати, нали? Дошъл си, защото ти трябва помощ. Адвокатите не могат да свършат това, което й трябва.

Ланс се усмихна и отпи от бирата. Запали цигара — не можеше да си го позволи, когато Труди беше наоколо.

— Къде е Зики?

— Така си и мислех! — отвърна раздразнено Кап. — Загазва, хваща я шубето да не й приберат паричките и веднага те праща да търсиш Зики или някой друг главорез, готов да направи всякаква идиотщина за малко пари. Ще го пипнат, ще пипнат и теб. Ти заминаваш и тя забравя името ти. Ланс, ти си кръгъл глупак, от мен да го знаеш.

— Знам го. Къде е Зики?

— В пандиза.

— Къде?

— В Тексас. Федералните го пипнаха да пласира оръжие.

— Тъпо е, не разбираш ли? Не го прави. Когато докарат вашия човек, около него ще е фрашкано с ченгета. Ще го оключат така, че и майка му да не може да припари до него. Ланс, става дума за сериозни пари. Ще го пазят, докато не каже къде ги е скрил. Ако се опиташ да му видиш сметката, ще трябва да очистиш и сума ти ченгета. И си мъртъв.

— Не и ако се изпипа както трябва.

— И ти знаеш как трябва да се изпипа, така ли? Дали пък защото си го правил десетина пъти? Откога стана толкова умен?

— Ще намеря, когото трябва.

— И колко ще платиш?

— Колкото е нужно.

— Имаш ли петдесет бона?

— Аха.

Кап въздъхна, огледа бара и се наведе напред, впил гневен поглед в приятеля си.

— Ланс, казвам ти, тъпо е. Никога не си имал много мозък в главата. Мадамите те бройкаха, щото те имаха за готин, само че мисленето не е от силните ти качества.

— Благодаря, Кап.

— Всички искат оня тип да живее. Помисли си само. Всички до един. Федералните, адвокатите, местните ченгета, онези, чиито мангизи е свил. Всички. С изключение, естествено, на оная кучка, дето те пуска да живееш в къщата й. Само тя иска той да пукне. Ако се захванеш с това и някой го пречука, ченгетата ще идат право при нея. Разбира се, тя ще е напълно невинна, защото ти ще си й подръка, за да опереш пешкира. Затова са безмозъчните домашни животни. Той умира. Тя си запазва мангизите, които и ти, и аз знаем, са единственото, за което й пука, а ти заминаваш в Парчман, защото вече имаш досие. Забрави ли? До края на живота си. Тя няма дори да ти пише.

— Ще го направим ли за петдесет?