Читать «Партньори» онлайн - страница 50

— Ние?

— Да, аз и ти.

— Мога само да ти дам едно име, и толкова. Не ме търси за това. Няма да се получи и не искам да имам нищо общо.

— Кой?

— Един от Ню Орлиънс. Понякога се навърта насам.

— Ще му се обадиш ли?

— Да, но само толкова. И после да не кажеш, че не съм те предупредил.

12

От Маями Ева излетя за Ню Йорк, а оттам замина за Париж с „Конкорд“. Да пътува с „Конкорд“ беше разточителство, но сега тя се смяташе за богата жена. От Париж отиде в Ница, а оттам с кола до Екс ан Прованс — пътешествието, което с Патрик бяха предприели близо година по-рано. Това бе единственият път, когато той бе напуснал Бразилия след пристигането си там. Пресичането на граници го ужасяваше, въпреки че притежаваше съвършен нов фалшив паспорт.

Бразилците обичат всичко френско и почти всички образовани техни сънародници знаят езика и познават френската култура. Бяха взели апартамент във „Вила Галиси“ — красив старинен хотел в края на града, и бяха прекарали там седмица. Разхождаха се по улиците, пазаруваха, обикаляха ресторантите, от време на време отскачаха до селата между Екс и Авиньон. Освен това прекарваха много време в стаята си, като младоженци. Веднъж, след като бе изпил доста вино, Патрик каза, че това е меденият им месец.

Ева нае по-малка стая в същия хотел и след като поспа, излезе по хавлия на терасата да пие чай. По-късно обу джинси и се разходи по Мирабо — главната улица на Екс. Поръча си чаша вино в едно кафене с маси на тротоара и се загледа в хлапетата от местния колеж, които сновяха по улицата. Завиждаше на младите влюбени — разхождаха се безцелно ръка за ръка, без никакви тревоги и притеснения. Тя и Патрик също се бяха разхождали по този начин — шепнеха си, смееха се, сякаш сенките от миналото бяха изчезнали.

Тъкмо в Екс по време на единствената цяла седмица, която бяха прекарали заедно, разбра колко малко спи той всъщност. Когато и да отвореше очи, той вече бе буден. Лежеше неподвижно и я наблюдаваше, като че ли я грозеше опасност. Нощната лампа неизменно светеше. Когато заспиваше, стаята винаги бе тъмна, а когато се събудеше, лампата светеше. Той я гасеше, прегръщаше Ева и я галеше нежно, докато заспи отново. След това също се унасяше в кратка дрямка, после се събуждаше и пак палеше лампата. Ставаше доста преди разсъмване, а понякога, когато най-накрая тя самата се измъкнеше от леглото, го заварваше да седи на терасата, прочел сутрешните вестници и няколко глави от поредната кримка.

— Никога повече от два часа — бе отговорил, когато го попита колко време спи. Рядко дремваше през деня и никога не си лягаше рано.

Не носеше оръжие и не се озърташе страхливо във всички посоки. Не беше подозрителен към непознати. И почти не говореше за живота си на човек, който се крие. Освен това, че почти не спеше, изглеждаше съвършено нормален и Ева често забравяше, че е един от най-издирваните хора на света.

Макар че предпочиташе да не разговарят за миналото му, имаше моменти, когато това бе неизбежно. В края на краищата бяха заедно единствено защото той бе избягал и си бе създал нова самоличност. Любимата му тема бяха момчешките години в Ню Орлиънс, а не животът на възрастен, от който бе избягал. Почти никога не споменаваше жена си, но Ева знаеше, че той дълбоко я презира. Бракът му бе кошмарен и той отдавна бе решил да сложи край.