Читать «Партньори» онлайн - страница 48

Детето погледна майка си с недоумение. Колелцата в малката главица се въртяха на пълни обороти.

— Но аз не искам той да е…

— Съжалявам, скъпа. Смятах да ти го кажа, когато пораснеш още повече, но скоро Патрик ще се върне и е важно да знаеш всичко това.

— Ами Ланс? Ланс не ми ли е баща?

— Не. С Ланс само живеем заедно. Това е всичко.

Труди не позволяваше на дъщеря си да нарича Ланс „татко“. На свой ред самият Ланс не проявяваше ни най-малко желание да се появи на арената на бащинството. Труди беше самотна майка. Ашли Никол нямаше баща. Това бе нещо съвсем обикновено и приемливо.

— С Ланс сме приятели от дълго време — продължи Труди. Стремеше се да държи инициативата в свои ръце, искаше да избегне стотици въпроси. — Добри приятели. Той те обича много, но не ти е баща. Не ти е истински баща. Истинският ти баща е Патрик, но не искам той да те безпокои.

— Той иска ли да ме види?

— Не знам, но ще направя всичко възможно да стои настрана от теб. Мила, той е много лош човек. Остави те, когато беше само на две годинки. Остави и мен. Открадна онези пари и изчезна. Тогава не се интересуваше какво ще стане с нас, все му е едно и сега. Ако не го бяха хванали, нямаше да се върне. Нямаше да го видим никога повече… Не се безпокой за Патрик. Вече не може да ни направи нищо лошо.

Ашли Никол пропълзя до края на леглото и се сгуши в скута на майка си. Труди я прегърна.

— Скъпа, всичко ще се оправи, ще видиш. Не исках да ти казвам тези неща, но след като ония репортери са отвън и непрекъснато говорят по телевизията, реших, че е по-добре да ти го кажа.

— А те защо са отвън? — попита Ашли Никол и се вкопчи в ръката на майка си.

— Не знам. Ще ми се да си отидат.

— Какво искат?

— Да те снимат. Да снимат мен. Искат да имат много снимки, така че да ги сложат във вестниците, когато пишат за лошите неща, които е направил Патрик.

— Значи са дошли заради Патрик?

— Да, скъпа.

Ашли Никол погледна Труди в очите и каза:

— Мразя Патрик.

Труди поклати глава като пред непослушно дете, после я притисна към себе си и се усмихна.

Ланс беше роден и израснал в Пойнт Кадет — рибарско селище, разположено на малък полуостров, врязал се в залива на Билокси. Беше място, откъдето в страната прииждаха емигранти и където живееха ловци на скариди. Ланс бе израсъл на улицата и все още имаше много приятели там, един от които беше Кап. Тъкмо Кап бе зад волана на пикапа, натоварен с марихуана, когато ченгетата ги спипаха. Ланс, с ловна пушка в ръце, бе задрямал отзад, при стоката. Двамата бяха използвали един и същи адвокат, бяха получили еднакви присъди и деветнайсетгодишни бяха попаднали в затвора заедно.

Кап държеше бар и даваше на работниците от консервните фабрики заеми с безбожни лихви. Ланс отиде при него, за да изпият по чашка в задната част на заведението. Опитваха се да се срещат поне по веднъж в месеца, но това не бе лесно сега, когато Труди бе забогатяла и двамата се бяха преместили в Мобайл. Кап знаеше, че приятелят му има проблеми. Беше чел вестниците и всъщност отдавна очакваше Ланс да се появи с увиснал нос, за да изплаче мъката си.