Читать «Партньори» онлайн - страница 47

— Кой го направи? — попита той отново.

— Не знам. Няколко души. Цялата стая беше пълна.

— Къде?

Патрик изпита съжаление към Санди. Гореше от нетърпение да разбере какво се е случило, а фактът, че са изтезавали приятеля му, оставаше на заден план. Той, както и всички останали, искаше да научи прелюбопитните подробности. Историята наистина беше невероятна, но не беше сигурен доколко може да му я разкаже. Никой не знаеше как бе изгоряла колата и чий е трупът в нея. Би могъл обаче да разкаже на Санди, негов адвокат и приятел, подробностите около залавянето и мъченията. Той се намести внимателно и придърпа чаршафа до брадичката си. От два дни живееше без наркотици и стоически издържаше болката, за да избегне нови инжекции.

— Дръпни насам този стол, Санди, и седни. Угаси лампата. Светлината ми пречи.

Санди веднага изпълни нареждането. Седна до леглото.

— Ето как постъпиха с мен — каза Патрик. Започна от Понта Поран: кроса, колата със спукана гума, отвличането.

Ашли Никол бе на две годинки и един месец, когато погребаха баща й. Беше твърде малка, за да го помни. Ланс бе единственият мъж, който живееше в къщата, единственият мъж, когото бе виждала с майка си. От време на време я водеше на училище. Понякога вечеряха заедно, като семейство.

След погребението Труди скри всички снимки и следи от живота си с Патрик. Името му никога не се споменаваше пред Ашли Никол.

Детето обаче съвсем естествено започна да задава въпроси, след като три дни поред пред портата на двора им се събираха репортери. Майка й се държеше особено. Атмосферата у дома беше толкова напрегната, че дори и шестгодишното дете го усещаше. Труди изчака Ланс да излезе на среща с адвоката и седна на леглото до дъщеря си, за да поговорят.

Започна с признанието, че вече е била омъжена. Всъщност два пъти, но не беше необходимо Ашли Никол да го знае, преди да поотрасне. В момента от значение беше вторият съпруг.

— С Патрик бяхме женени четири години и след това той направи нещо много лошо.

— Какво? — попита Ашли Никол. Очите й бяха широко отворени, умът й щракаше повече, отколкото би желала Труди.

— Уби човек и направи така, че да изглежда като голяма катастрофа, в която изгаря кола. Беше колата на Патрик и когато огънят изгасна, полицаите намериха вътре умрял човек. Решиха, че е Патрик. Всички мислеха така. Всички мислеха, че Патрик е умрял, че е изгорял в колата, а аз бях много тъжна. Беше ми мъж. Обичах го много, а той изведнъж си отиде… Погребахме го в гробището. Сега, четири години след това, разбраха, че Патрик се е криел. Избягал е и се е скрил.

— Защо?

— Защото е откраднал много пари от приятелите си и понеже е лош човек, е искал да задържи всичките тези пари за себе си.

— Убил е друг човек и е откраднал пари.

— Точно така, скъпа. Патрик не е добър.

— Жалко, че си била омъжена за него.

— Да, така е. Но, слушай, има нещо, което трябва да разбереш. Ти се роди, когато аз и Патрик бяхме женени. — Остави думите да увиснат във въздуха и се вгледа в очите на дъщеря си, за да разбере дали е схванала значението им. Явно не. Стисна ръката й и добави: — Патрик е твой баща.