Читать «Партньори» онлайн - страница 46

— Адвокатка.

— Адвокатка ли?

— Аха.

Санди реши, че това е забавно. Патрик отново млъкна — нито дума, никакво помръдване под чаршафите. Минаха няколко минути. Санди седна на единствения стол, примирил се с чакането. Патрик постепенно се връщаше в грозния свят, в който дебнат вълците, и ако предпочиташе да лежи и да гледа тавана, Санди нямаше как да не приеме факта. Щяха да имат предостатъчно време за разговори. Теми също имаха предостатъчно.

Беше жив и в момента нищо друго нямаше значение. Санди се забавляваше със спомените от кремацията и погребението му, спускането на ковчега в студения облачен ден, последните думи на свещеника, овладените ридания на Труди. Струваше му се направо смешно, че в същото време Патрик е наблюдавал всичко това с бинокъл от някакво дърво, както пишеха вестниците през последните три дни.

Скрил се по някакъв начин, после свил парите. Някои мъже изгубват ума си, като наближат четирийсетте. Кризата на средната възраст ги тласка към нова жена или ги връща в университета. Не и Патрик обаче. Той бе отпразнувал гнева си, като бе убил сам себе си и бе откраднал деветдесет милиона, и дим да го няма.

Мисълта за истинския труп в колата прогони хумора и Санди реши да заговори.

— У дома те чака сериозен комитет по посрещането, Патрик.

— Кой е председателят?

— Трудно е да се каже. Жена ти подаде документи за развод преди три дни, но това е най-малкият ти проблем.

— Тук си прав. Чакай да позная… иска половината от парите?

— Иска много неща. Обвиняват те в предумишлено убийство. В щата, не на федерално ниво.

— Гледах по телевизията.

— Добре. В такъв случай знаеш за какво става дума.

— Да. Си Ен Ен положи сериозни усилия да ме осведоми.

— Не можеш да ги обвиниш, Патрик. Историята ти наистина е страхотна.

— Благодаря.

— Кога искаш да поговорим?

Патрик се обърна на една страна и се вторачи в пространството зад Санди. Там нямаше нищо за гледане, освен боядисаната в антисептично бяло стена, но той не гледаше нея.

— Измъчваха ме, Санди. — Каза го още по-тихо и задавено.

— Кой?

— Налепиха по тялото ми електроди и пускаха ток, докато проговорих.

Санди стана и отиде до ръба на леглото. Сложи ръка на рамото на Патрик.

— Какво им каза?

— Не знам. Не помня всичко. Тъпчеха ме с химикали. Ето, виж…

Вдигна ръка, за да покаже белезите. Санди намери ключа и запали лампата на шкафчето, за да ги види по-добре.

— Боже мой! — възкликна той.

— Питаха само за парите. Изгубих съзнание, после се съвзех и те пак ме раздрусаха. Опасявам се, че съм им казал за момичето, Санди.

— За адвокатката ли?

— Да, за нея. С какво име ти се представи?

— Лия.

— Добре. В такъв случай името й е Лия. Може да съм им казал за Лия. Всъщност… почти е сигурно.

— На кого, Патрик?

Той затвори очи и направи гримаса, защото болката в краката му се бе върнала. Мускулите все още бяха обтегнати и изтръпваха. Отпусна се внимателно по гръб и свали чаршафа надолу, до кръста.

— Гледай, Санди — каза той и посочи с ръка двете зловещи рани на гърдите си. — Ето го доказателството.

Санди се наведе напред и се вторачи в червените петна, заобиколени с избръсната кожа.