Читать «Партньори» онлайн - страница 45

Сепна го високоговорителят, който обяви неговия полет. Санди тръсна глава и се зачуди как е възможно да завижда на човек, който вероятно щеше да прекара следващите десет години в очакване на екзекуцията си. Стотина лакоми адвокати го дебнеха да му одерат кожата, търсейки парите.

Завист! Седна на мястото си — отново първа класа — и чак сега почувства мащаба на ролята си като защитник на Патрик.

Ева взе такси до луксозния хотел на Саут Бийч, в който бе прекарала нощта. Щеше да остане там няколко дни, в зависимост от събитията в Билокси. Патрик й бе казал да не се задържа на едно и също място повече от четири дни. Беше се регистрирала под името Лия Пирис и сега разполагаше със златна кредитна карта на същото име. Адресът й бе в Сау Паулу.

Преоблече се бързо и отиде на плажа. Беше средата на следобеда, плажът бе пълен с хора и това бе добре за нея. Плажовете на Рио също бяха винаги многолюдни, но там навсякъде срещаше приятели. Сега беше чужденка, поредната безименна красавица с изрязани бикини, която се припича на слънце. Искаше да се прибере у дома.

11

Мина цял час, докато Санди успее да проникне през високите зидове на военноморската база. Новият му клиент не го бе улеснил ни най-малко. Никой не го очакваше и се видя принуден да прибегне до обичайния репертоар на адвокатите — заплахи за светкавични съдебни дела, за телефонни разговори със сенатори и други високопоставени личности, гръмки и гневни оплаквания срещу всевъзможни нарушения на човешките права. Пуснаха го в канцеларията на болницата по мръкнало и той се приготви за нова офанзива. Но този път сестрата чисто и просто се обади на Патрик.

Стаята му беше тъмна, осветена единствено от синкавите отблясъци на телевизора — футбол от Бразилия. Двамата стари приятели си стиснаха ръце. Не се бяха виждали от шест години. Патрик се бе завил с чаршафа до брадичката, за да скрие раните си. За момента футболът сякаш бе по-интересен и по-важен от всичко останало.

Санди бе очаквал по-сърдечна среща, но бързо се приспособи към сдържаната атмосфера. Огледа лицето на Патрик, като се стараеше да не се вторачва прекалено. Беше слабо, почти изпито, с малко по-квадратна брадичка и по-остър нос. Би могъл да мине за някой друг, ако не бяха очите. А и гласът несъмнено бе неговият.

— Благодаря, че дойде — каза Патрик. Говореше тихо, сякаш му струваше голямо усилие на тялото и мисълта.

— Как иначе. Пък и нямах голям избор, трябва да знаеш. Приятелката ти е страшно убедителна.

Патрик стисна очи и безмълвно благодари на Бога. Тя бе някъде навън, жива и здрава.

— Колко ти плати? — попита.

— Сто хиляди.

— Добре — кимна Патрик и изведнъж млъкна. През последвалата дълга пауза Санди разбра, че разговорите им ще се състоят предимно от продължителни интервали на мълчание.

— Тя е добре — каза той. — Красива жена. Страшно умна и владее положението напълно, каквото и да е то. В случай че се питаш.

— Чудесно.

— Кога я видя за последен път?

— Преди две седмици. Загубих представа за времето.

— Каква е тя? Съпруга, приятелка, любовница, проститутка…