Читать «Партньори» онлайн - страница 44

— А вие?

— В друга посока.

Докато изчакваха потвърждението за превода на парите, Санди поръча още кафе и кифлички. Секретарката му отмени всички срещи и явявания в съда за следващите три дни. Жена му донесе чанта с най-необходимото за два дни.

Един от младите адвокати ги закара до летището и някъде по пътя Санди забеляза, че Лия няма багаж — беше само с кафява кожена чантичка през рамо, поизносена, но елегантна.

— Къде сте отседнали? — попита Санди, докато пиеха кола в едно барче на летището.

— Тук-там — отвърна Лия, загледана през прозореца.

— Как мога да се свържа с вас?

— Ще уточним по-късно.

Седнаха един до друг на третия ред в първа класа и цели двайсет минути след излитането тя не продума. Прелистваше модно списание, а той се опитваше да чете дебела папка с показания. Санди не искаше да чете — написаното можеше да почака. Искаше да говори, да постави безкрайните въпроси, които всеки друг би искал да зададе.

Между двама им обаче имаше стена, по-дебела от съществуващата обичайно между непознати мъж и жена. Тя знаеше отговорите, но твърдо държеше да ги запази за себе си. Той положи всички усилия да се държи хладно като нея.

Сервираха им фъстъци и солети. И двамата отказаха чашата шампанско. Наляха им минерална вода.

— Откога познавате Патрик? — попита той предпазливо.

— Защо питате?

— Извинете. Вижте, можете ли да ми кажете каквото и да било за случилото се с Патрик през последните четири години? В края на краищата с него сме стари приятели. Сега аз съм му адвокат. Нямате право да ме обвинявате в излишно любопитство.

— Ще трябва да попитате него самия — отвърна Лия и пак сведе очи към списанието. Гласът й прозвуча мило. Той започна да яде нейните фъстъци.

Лия проговори отново едва когато самолетът се заспуска над Маями. Думите й бяха пределно ясни и добре отрепетирани. Изрече ги бързо.

— Няма да се видим няколко дни. Налага се непрекъснато да съм в движение заради хората, които ме търсят. Патрик ще ви даде по-нататъшни инструкции и засега контактите ми с него ще са чрез вас. Следете за необичайни неща. Непознат глас по телефона. Една и съща кола след вас. Някой се навърта около офиса ви… След като се разбере, че сте адвокатът на Патрик, ще започнат да ви следят, за да се доберат до мен.

— Кои са те? — попита Санди.

— Патрик ще ви каже.

— Вие знаете къде са парите, нали?

— Не мога да отговоря на този въпрос.

Санди видя как крилото на самолета доближава облаците. Разбира се, парите бяха станали повече. Патрик не беше идиот. Вероятно ги бе внесъл в някоя чуждестранна банка и ги бе поверил на професионалисти. Сигурно бе печелил поне по дванайсет процента годишно.

Не разговаряха повече, докато самолетът не кацна. Забързаха през терминала, за да не изпусне той самолета за Сан Хуан. Тя стисна ръката му и каза:

— Кажете на Патрик, че съм добре.

— Ще ме попита къде сте.

— В Европа.

Проследи я с поглед, докато се изгуби сред тълпата забързани пътници, и го обзе завист към стария му приятел. Толкова много пари. Такава великолепна жена с екзотичен чар и финес.