Читать «Партньори» онлайн - страница 43

— Възможно е да ви окажат натиск да разкриете тайните на клиента си — отбеляза тя.

— Не се безпокойте. Мога да се грижа за себе си.

— Сигурно ще ви заплашват.

— Няма да ми е за пръв път.

— Вероятно ще ви следят.

— Кой ще ме следи?

— Много неприятни хора.

— Кои?

— Тези, които преследват Патрик. — Нали е в ръцете им?

— Той да, но не и парите.

— Разбирам. — Значи парите все още съществуваха. Това не го изненада. Санди, както и всеки друг, бе наясно, че Патрик не би могъл да похарчи толкова пари за четири години. Колко ли бяха останали?

— Къде са те? — попита той по-скоро по инерция, без нито за миг да очаква отговор.

— Не можете да задавате този въпрос.

— Току-що го зададох.

Лия се усмихна и бързо продължи:

— Нека уточним някои подробности. Какъв е хонорарът ви?

— Зависи за какво.

— За да представяте Патрик в съда.

— За кой от многото му грехове? Ако се съди по вестниците, ще му е необходима армия адвокати, за да покрие фланговете си.

— Сто хиляди долара?

— За начало ще свърши работа. Трябва ли наред с криминалните обвинения да се занимавам и с гражданските искове?

— С всичко.

— Само аз?

— Да. Той не иска други адвокати.

— Трогнат съм — каза Санди и беше искрен. Сега Патрик би могъл да наеме, когото си поиска — големи адвокати със сериозен опит в наказуемите със смърт престъпления, хора с връзки и влияние по Крайбрежието, работещи в кантори с по-стабилни възможности и несъмнено станали му по-близки от него през последните осем години. — В такъв случай се смятам за нает — добави Санди. — Патрик ми е стар приятел.

— Зная.

А какво знаеше всъщност? Нима беше нещо повече от адвокатка? — питаше се той.

— Бих искала да ви изпратя парите днес — каза Лия. — Моля да ми кажете къде да ги преведа.

— Разбира се. Ще подготвя договор за юридическа услуга.

— Има още няколко неща, които Патрик би искал да уточним. Едното е публичността. Иска да не казвате нищо на пресата. Никога. Нито дума. Никакви пресконференции, освен ако той не пожелае. Не бива да казвате дори традиционното „без коментар“.

— Никакъв проблем.

— Когато всичко приключи, нямате право да пишете книга за случилото се.

Санди се засмя, но тя не схвана шегата.

— И през ум няма да ми мине — увери я той.

— Той иска да е включено в договора.

Санди престана да се смее и записа изискването в бележника си.

— Нещо друго?

— Да. Трябва да очаквате, че офисът и домът ви ще бъдат подслушвани. Трябва да наемете експерт по такава апаратура, който да следи за това. Патрик е готов да плати разноските.

— Дадено.

— Ще бъде най-добре, ако повече не се срещаме тук. Някои хора се опитват да ме открият, защото смятат, че мога да ги заведа при парите. Ще се срещаме на други места.

Санди нямаше какво да каже. Искаше да й помогне, да й предложи подкрепата си, да я попита къде смята да отиде и къде смята да се скрие, но Лия, изглежда, владееше положението отлично.

Тя погледна часовника си и каза:

— След три часа има полет за Маями. Имам два билета първа класа. Ще говорим в самолета.

— Хм… и къде ще трябва да отида?

— До Сан Хуан, за да се срещнете с Патрик. Уредила съм го.