Читать «Партньори» онлайн - страница 42

Беше потънал в работа, когато секретарката влезе в кабинета му с мрачно лице и каза:

— Някаква жена иска да ви види.

— Има ли уговорена среща? — попита той и погледна едното от трите си разписания за часовете, дните, седмиците и месеците.

— Не. Каза, че било спешно. Не желае да си тръгне. Било във връзка с Патрик Ланиган.

Санди я изгледа с любопитство.

— Твърди, че била адвокатка — добави секретарката.

— Откъде е?

— От Бразилия.

— От Бразилия ли?

— Да.

— А прилича ли на… тъй де, на бразилка?

— Струва ми се.

— Покани я.

Санди я посрещна на вратата и я поздрави сърдечно. Ева се представи като Лия, и толкова.

— Не чух фамилията ви — отбеляза Санди, усмихнат до уши.

— Не съм ви я казала — отвърна тя. — Поне засега.

Сигурно така правят в Бразилия, помисли си той. Като Пеле, футболистът — едно малко име, и нищо повече.

Придружи я до един стол и поръча да донесат кафе. Тя отказа и бавно седна. Санди забеляза стройните й крака. Беше облечена спортно, съвсем семпло. Той се настани на стола от другата страна на малката масичка и се взря в очите й — красиви, светлокестеняви, но много уморени. Черната й коса покриваше раменете.

Патрик открай време имаше вкус. Труди не беше подходяща за него, но на мъжете очите им изкапваха по нея.

— Тук съм от името на Патрик — каза тя едва чуто.

— Той ли ви изпрати? — попита Санди.

— Да, той.

Говореше бавно, с нисък, приятен глас. Акцентът й едва се долавяше.

— В Щатите ли сте учили? — попита той.

— Да. Завърших в Джорджтаун.

Това обясняваше почти съвършения й американски английски.

— Къде практикувате?

— Работя в една фирма в Рио. Занимавам се с международна търговия.

Нито следа от усмивка, което го смути. Гостенка отдалеч. Красива при това. Надарена с ум и хубави крака. Не можеше ли да се отпусне малко в топлината на офиса му — в края на краищата намираха се в Ню Орлиънс.

— Там ли се запознахте с Патрик?

— Да. В Рио.

— Срещали ли сте се след…

— Не. След като го откриха, не сме се срещали.

Без малко да добави, че е обезумяла от тревога, но това щеше да е непрофесионално. Не биваше да разкрива много неща — поне не за отношенията й с Патрик. Знаеше, че може да се довери на Санди Макдърмот, но щеше да му подава информацията на малки дози.

Последва кратка пауза, когато и двамата извърнаха очи встрани и Санди инстинктивно разбра, че в този разказ има много глави, които никога нямаше да прочете. Ами въпросите? Как е откраднал парите? Как се е добрал до Бразилия? Как се е запознал с нея? И, разбира се, най-същественият — къде са парите сега?

— Е, какво трябва да направя аз? — попита той.

— Искам да ви наема да защитавате Патрик в съда.

— Нищо не пречи — отвърна Санди.

— Дискретността е от първостепенна важност.

— Както навсякъде.

— Положението тук е по-различно.

Да, правилно. Разликата бе от порядъка на деветдесет милиона долара.

— Уверявам ви, че всичко, което ми споделите за Патрик, ще бъде запазено в най-строга тайна — каза той с окуражаваща усмивка, а тя му отвърна с едва забележима.